Определение № 606 от 28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 664/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Ц. Г. срещу определение № 132 от 23. 02. 2023 г. по т. д. № 2739/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С него е прекратено производството по молба вх. № 305880 от 10. 10. 2022 г. на частния жалбоподател в качеството му на съдружник в „Жоси“ ООД /н./ за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влязло в сила решение № 2272 от 13. 11. 2018 г. по т. д. № 9005/2016 г. на Софийски градски съд, VІ – 22 състав, с което на основание чл. 710 вр. чл. 711 ТЗ „Жоси“ ООД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, наложени са общ запор и възбрана на имуществото, прекратени са правомощията на управителните органи на дружеството, същото е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като жалбоподателят се лишава от възможност да защити правата си и да докаже несъществуването на вземанията на кредиторите, подали молба за откриване на производството по несъстоятелност на „Жоси“ ООД. Частният жалбоподател твърди, че е бил пълноценен участник в производството по несъстоятелност на „Жоси“ ООД, като е релевирал възражение за неистинността на договора за кредит № 403/2013 г. и цесиите на вземанията по него, както и за невалидност на договора за консултантска услуга от 1. 03. 2014 г., сключен с „Жоси логистик“ ООД, със седалище в Румъния поради липса на изискуемия съобразно дружествения договор подпис на Г. в качеството му на управител на „Жоси“ ООД към момента на сключване на сделката. В производството по гр. д. № 1044/2021 г. на САС, в което участвали Г. и „Моника 871“ ООД, било установено фалшифицирането на подписите на Г. на договора за кредит. С оглед посочените обстоятелства, частният жалбоподател счита, че липсват задължения на „Жоси“ ООД, поради което е налице основание за отмяна на решение № 1004 от 22. 05. 2018 г. по т. д. № 9005/2016 г. за обявяване неплатежоспособността на „Жоси“ ООД и за откриване производство по несъстоятелност на дружеството. Моли атакуваното определение да бъде отменено. „Жоси логистик“ ООД със седалище в Румъния – кредитор, по чиято молба по чл. 625 ТЗ е открито производството по несъстоятелност по отношение на „Жоси“ ООД, не е депозирал отговор на частната жалба. Длъжникът в несъстоятелност „Жоси“ ЕООД /н./, представляван от управителя С. П., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че частният жалбоподател не е страна в производството по несъстоятелност и постановеното решение по чл. 710 ТЗ със съдържанието по чл. 711 ТЗ по отношение на „Жоси“ ООД не поражда правни последици за него. Сочи, че Г. не е съдружник в дружеството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но е неоснователна. За да прекрати производството по подадената от Г. Ц. Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2272 от 13. 11. 2018 г. по т. д. № 9005/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-22 състав, с което „ЖОСИ“ ООД е обявено в несъстоятелност, съставът на ВКС е приел, че производството е недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация на молителя. Посочил е, че отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за защита срещу неблагоприятните последици на акта, които се разпростират по отношение на страните по спора, съотв. в хипотезата на чл. 304 ГПК - спрямо засегнатите от същите последици трети за процеса лица - необходими другари на някоя от страните. Приел е, че съдружниците в ООД не попадат в нито една от горните две категории по отношение на съдебно решение, с което на основание чл. 710 във връзка с чл. 711 ТЗ самото ООД е обявено в несъстоятелност, и в този смисъл молителят Г. в качеството му на съдружник в „ЖОСИ“ ООД /н./ не е активно легитимиран да предяви молбата за отмяна на решението. Същевременно, съдът е изтъкнал, че съгласно служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството молителят Г. е бил заличен като съдружник на 17. 05. 2019 г. по решение № 934 от 16. 05. 2019 г. по т. д. № 825/19 г. на СГС, ТО, 20 с-в. Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка за недопустимост на молбата за отмяна е правилна. Отмяната на влязло в сила решение представлява извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които са неправилни поради наличието на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК основания. В случаите по чл. 303, ал. 1 ГПК легитимирана да инициира производството за отмяна е „заинтересованата страна“, тоест лицето, което е участвало като страна по делото, приключило с влязлото в сила решение, и е обвързано от неблагоприятните последици на решението, което е неправилно поради осъществяване на основанията по т. 1 – т. 7 на чл. 303, ал. 1 ГПК, засягащи това лице. В хипотезата на чл. 304 ГПК отмяна може да иска и лице, което не е участвало като страна по делото, но е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението при предпоставките по чл. 216, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател е обосновал процесуалната си легитимация в производството за отмяна с качеството си на съдружник в „Жоси“ ООД. Жалбоподателят Г. Ц. Г. не се явява „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, изр. 1 ГПК, като по отношение на него не е осъществена и хипотезата на чл. 304 ГПК, за да се приеме, че може да иска отмяната на постановеното решение по чл. 710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Г. не е участвал в производството по несъстоятелност на „Жоси“ ООД нито в лично качество, нито в качеството на съдружник в дружеството длъжник, като не е съществувало и основание за такова негово участие в производството. Видно от данните по делото същият е изразил становище по молбата по чл. 625 ТЗ, но като управител на дружеството, който го е представлявал заедно и поотделно с другия управител С. П.. Освен това, както е посочил и предходният състав на ВКС, при служебна справка по партидата на „Жоси“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 17. 05. 2019 г. Г. Ц. Г. е бил заличен като съдружник в дружеството, поради което е изключено да обосновава легитимацията си по молбата за отмяна с това качество. На посочената дата Г. е бил заличен и като управител на дружеството. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че с отказа за разглеждане на молбата му за отмяна се отрича възможността на длъжника да се защити в производството по несъстоятелност, съответно срещу решението по чл. 710 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Представителната власт на органите на юридическото лице длъжник за извършване на процесуални действия в тези производства не се прекратява след постановяване на решението по чл. 710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност с последиците по чл. 711 ТЗ. В този смисъл за длъжника в несъстоятелност съществува гарантирана от закона възможност да участва в производството по несъстоятелност, включително да атакува решението по чл. 710 със съдържанието по чл. 711 ТЗ чрез своите органи, които според устройствения му акт са овластени да го представляват в отношенията с трети лица. Неотносими към настоящото производство са доводите на частния жалбоподател за наличие на основания за отмяна, както и за съществуващ интерес на жалбоподателя да иска отмяна на решението от 22. 05. 2018 г. по т. д. № 9005/2016 г. на СГС за откриване производство по несъстоятелност на „Жоси“ ООД. Предмет на молбата за отмяна, по отношение на която е извършена преценка за недопустимост, не е посоченото решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, а решението на съда по несъстоятелността по чл. 710 ТЗ от 13. 11. 2018 г. за обявяване в несъстоятелност на „Жоси“ ООД. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение