Решение № 352 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4200/2008 г.

ВКСIV гражданско отделение11.05.2010 г.докладчик Костадинка Арсова

Диспозитив

ОТМЕНЯВА решение № 175 от 14.04.2008 по гр. д. № 2* от 2008 г. на Смолянския окръжен съд ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Смолянския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 352 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4200/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл. 291, т. 2 ГПК. С определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по гр. д. № 4* от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допусната касационна проверка на решение № 175 от 14.04.2008 по гр. д. № 2* от 2008 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение с което е оставено в сила решение № 754 от 17.01.2008 г. по гр. д. № 488 от 2007 г. на Смолянския районен съд и е отхвърлен предявеният иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за част от заявените с исковата молба земи в м. "Х", землището на с. М. Т. Б. Д. е атакувал посоченото въззивно решение защото счита, че същото е неправилно и се позовава на нарушения на всички основания, посочени в чл. 281 ГПК Ответника О. с. по з. и гори, гр. С. не е подала възражение и в съдебно заседание не взема становище. Д. л., гр. С. и Р. у. на г., гр. С. също не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК и разглеждането й е допуснато с цитираното по-горе определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по същото гр. дело. Решението е подписано с особено мнение на съдията Р. С. Решението е неправилно Настоящия състав споделя становището по допустимите доказателства за установяване на собствеността при исковете по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, изразени в представените решения на други въззивни състави по аналогични казуси. Смолянския окръжен съд е споделил изводите на Смолянския РС и е отхвърлил предявеният иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ от Т. Б. Д. срещу О. с. по з. и гори, гр. С. за признаване на правото да бъдат възстановени по реда на Закона за възстановяване на собствеността на г. и земите от горския фонд на претендираните 22,0 дка гора в ревир "Х" и 1/163 идеални части от ниви, гора и паша в местността "Х" поради не декларирането им в емлячните регистри от 1929 г. - 1935 г. и в регистъра от 1949 г. Счел е че представените списъци на горопритежателите на гори в ревир "Х", които са копия от архивни документи, получени от Централния държавен архив, фонд 8к, опис 4, архивна единица 585 не дават информация относно съставителя им, повода поради който са съставени и към коя година са актуални, както и изплатени ли са дължимите суми от яйлъкопритежателите върху гората поради което са станали и собственици. Смолянския окръжен съд счита, че след като Т. Д. не е бил снабден с крепостен акт за претендираните и изкупени чрез заплащането на суми "петинки" за яйлаците, ведно с лихви за забава, то не установява право на собственост. Изложил е разбирането, че само крепостният акт легитимира правото на собственост на тези лица. Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон, в конкретност чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, като е ограничил възможността за установяване на правото на собственост с предвидените в текста писмени доказателства само до крепостните актове, предвидени в § 7 от Закона от 1923 г. В разпоредбата на реституционният закон е посочено, че правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъци към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. В конкретния случай такива доказателства са представени и те следва да бъдат ценени и съпоставени с оглед времето през което са съставени. Представена е записка за вписването от 2.01.1924 г. на устен договор за покупка от Т. А. Д. /наследодател на ищеца съгласно у-ние № 1* от 14.11.2006 г./ на 1/163 ид. ч. от ниви, ливади и гори в землището на с. Г., м. "Х". Този договор е съставен на основание от Закона за уреждане на неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти вр. с чл. 10 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи. Документа съобразно посочените закони има силата на нотариален акт и удостоверява правото на собственост върху земите, които са негов предмет. В конкретиката данните в него се подкрепят от заключението на в. л. Стефан Х. Б., изготвил лесотехническа експертиза, който посочва, че границите на местността от която се купува идеалната част, отразени в тази записка, съвпадат с границите на ревир "Х". Площта на местността "Х", посочена в договора е 2 000 дка, която е съответна на площта на ревир " Х.", която е 2 058 дка и закупената идеална част съответства на 12, 626 ид. ч. дка. Следователно налице е документ, който е предвиден в чл. 13, ал. 3 от Закона за възстановяване на г. и е легитимирал съобразно действащото законодателство, към момента на съставянето му, Д. като собственик на имотите, отразени в него. Следващият документ, който е предвиден в а чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ е представеният списък на горопритежателите от 1936 г., в който под № 22 е вписан Т. А. Д. с 22 дка гора от ревир "Х". Вещото лице установява, че към този момент ревир "Х" се състои от две подместности" "Хаджийското -Атанасица" и "Инлюкя Х.", които са с обща площ от 2 104, 551 дка. Извода е че към 1936 г. Т. Д. вече притежава не 12, 626 ид. ч. от ревера, а 22, 456 ид. ч. дка. Посочените два документа проследяват обема на притежаваната от Д. собственост върху горите в развитие и не следва механично да се сборуват. От тези гори са възстановени на наследниците му по преписка № 882 от 4.02.1992 г. 5, 6 дка за които производството е прекратено. Следователно съществуват доказателства за собственост относно гори, в размер на разликата между възстановените и документираните, която не е била заявявана преди и за която иска е допустим и основателен. Необходимо е само да се посочи чрез възлагане на допълнителна задача на вещото лице каква е площта на претендираните земи, за която няма произнасяне на общинската с. по з. и гори като се съобрази, че се касае до идеални части от посоченият ревир. Действително претендираното право на собственост върху г. на наследодателя следва да се докаже по реда на пълното и главно доказване. В същото време следва да се има предвид, че се касае за реституционен закон, който е специален и в който е предвиден облекчен начин за установяване на правото на собственост предвид разстоянието във времето, извършената национализация при която е променен характера на собствеността от частна в държавна и липсата на необходимост към онзи минал момент от съхранение на документите за собственост. С § 7 от Закона за изменение и допълнение на закона от 1931 г. е предвидено, че продажбата на държавните земи се установява с крепостен /нотариален/ акт, който е и форма за действителност на сделките. В същото време чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ изрично допуска доказването на правото на собственост върху г. и с други доказателства, поради което съдилищата нямат основание да въвеждат ограничителен кретирий и да тълкуват закона стеснително. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Смолянския окръжен съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, а именно изслушване на допълнителна експертиза. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

2