Определение № 68 от 21.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 487/2019 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по искане на председателя на Районен съд–гр. Сливен за промяна на подсъдността на НОХД № 591/2018 г. по описа на същия съд поради невъзможност за образуване на състав, който да разгледа делото. С определение от 19.04.2019 г. производството е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК, предвид следните съображения: Производството по НОХД № 591/2018 г. на Районен съд–гр. Сливен е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура–гр. Сливен против С. М. Х. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. След направена констатация, че подсъдимата е адвокат, вписан в Адвокатска колегия – [населено място] (видно от приложеното на л. 33 от производството удостоверение), всички съдии от същия съд са се отвели от разглеждането на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Направените самоотводи са резултат от изразеното от защитника на подсъдимата становище за професионалната и зависимост от Районен съд–гр. Сливен, пред който упражнява юридическата си професия. Наличието на служебни взаимоотношения с подсъдимата е посочено като основание за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК в едно от постановените от съдиите от този съд съдебни актове – Определение № 305 от 17.04.2019 г., като всички останали определяни докладчици са мотивирали отводите си с необходимостта да бъдат избегнати всякакви спекулации и съмнения относно предубедеността и безпристрастността им във връзка с разглеждането на производството. Стандартите на ЕКЗПЧ изискват от правораздавателните органи провеждането на справедлив процес и гарантиране правото на независим и безпристрастен съд. Националното ни законодателство осигурява това право в рамките на наказателния процес посредством разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК, установяваща забрана за участие в състава на съда на лица, които поради някакви обстоятелства, извън посочените в чл. 29, ал. 1 от НПК, могат да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Предвид изложените от всички съдии от състава на Районен съд – гр. Сливен съображения за наличие на съмнение относно безпристрастното и независимо разглеждане на делото, същото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, намиращ се териториално най-близко, извън съдебния район на Окръжен съд – гр. Сливен. С оглед на това, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК,