Решение № 7457 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Б., гражданин на Афганистан, чрез процесуалния му представител адвокат Д. Радославова, срещу решение № 795/08.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10944/2025 г. по описа на Административен съд София-град, Първо отделение, 64-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Б., гражданин на Афганистан, срещу решение № 4844/23.09.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /съдържаща и протокол № УП-17754/25.06.2025 г., съставен за проведеното с чуждия гражданин интервю, както и справки относно Сирийската държава вх.№№ МД-02-377/04.07.2025 г. и МД-02-161/31.12.2024 г./, е установена релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт се възприема от касационната инстанция. Предвид това, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 10.06.2025 г. В тази връзка, на 25.06.2025 г. с афганистанския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че през 2017 г. е напуснал Афганистан заедно със съпругата и родителите си и се е установил с тях в Иран, където се родили двете му деца и всички заедно пребивавали там до началото на 2025 г., когато властите ги уведомили, че документите им вече не са валидни. Последното станало причина големият му син да бъде изгонен от училище и тъй като се страхувал да не бъдат депортирани в Афганистан, където убивали [заличен текст], през м. февруари 2025 г. платил на трафикант да ги преведе от Иран до Германия, където живеели негови брат и сестра с предоставено право на закрила за срок от 10 години. Лицето сочи, че семейството му е прекосило за четири-пет дни Турция и преминалo нелегално българо-турската граница на 05.06.2025 г. през дупка в граничното телено заграждение, като няколко часа по-късно всички били задържани от полицията. Твърди, че е роден в гр. Кабул - район Дастабарчи, Афганистан и принадлежи към етническата група [заличен текст] е и е учил до четвърти клас, като преди да се ожени е работил като шофьор на адвокат в парламента, с когото на два пъти е залавян от талибаните и единият път се изплъзнал, но вторият път /през 2013 г./ бил отведен за разпит, в хода на който е разпитван за своя етнос. След като талибаните разбрали, че е [заличен текст] и помага на правителството, изпълнявайки длъжността си, го били и ударили с приклад на пушка, а на следващия ден го освободили. Работил като шивач в Афганистан и Иран, а при липса на клиенти помагал на адвоката в Кабул. Твърди, че много трудно е намирал работа, като обичайно бил ангажиран два дни и пет се налагало да почива, защото хората били бедни и носели старите си дрехи. Отрича в родината си да е бил арестуван или осъждан, да е членувал в политическа партия, въоръжена групировка или религиозна организация, да е имал проблеми с властите и полицията, заради изповядваната от него религия, както и към него да е била отправяна лична заплаха. Заявява, че основната причина да напусне държавата си на произход са религията и етносът му, тъй като там за него нямало сигурност /много хора загубили съпругите си, талибаните не давали на жените да работят и да се образоват/, както и това, че родителите му били болни и имали нужда от лечение, а самият той имал проблем с крака, не можел да работи и му липсвали финансови средства за живот. Отбелязва, че целта на напускането на Иран /след установената от местните власти липса на легални документи за престой/ е била той и семейството му да са близо до неговите брат и сестра в Германия, защото в Афганистан децата не можели да получат образование и да намерят развитие. Допълва, че е подал молба за закрила в Република България, защото е европейска страна, в която иска да започне нов живот, поради факта, че в нея е важна човечността, а не религията и цвета на кожата. Заявява, че ако не получи търсената закрила, ще продължи към Германия. При тези данни, преценявайки, че разказаната бежанска история не сочи данни за извършено спрямо лицето преследване, нито за наличието на реална опасност от тежки посегателства върху него, а напротив - че причините за напускане на страната му на произход са лични и налагат да се приеме, че чужденецът е икономически мигрант, търсещ по-добър живот в България, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага изключително подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т. ч. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, административният съд oбосновава извод, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, респективно е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на решението й с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представената пред касационната инстанция, справка за Афганистан вх.№ МД-02-180/07.05.2026 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от афганистанския гражданин международна закрила. Съдържащата се в приложените по делото справки, информация, не е опровергана от касатора пред първата инстанция, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от общоизвестните факти за актуалната ситуация в Афганистан, които правилно по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, са обсъдени и ценени от административния съд при формиране на правните му изводи. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани предвид данните от доказателствата по делото са направените от първоинстанционния съд изводи за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Изнесените от жалбоподателя факти в бежанската му история не установяват съществуването и на основателни опасения от преследване, поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като предпоставка за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Видно от протокола, съставен за проведеното с чужденеца интервю, изложените от него причини за напускането на Афганистан са от личен и икономически характер - заболявания на родителите му, налагащото се в тази връзка лечение, въведените забрани жените да се образоват и работят, липсата на финансови средства и високата безработица в страната, като същевременно по отношение на него не са отправяни лични заплахи, не е бил арестуван, съден или осъждан. Тези факти се потвърждават и от съпругата на М. Б. - Ф. С., в хода на проведеното с нея интервю, обективирано в приложения по административната преписка протокол от 25.06.2025 г. Наведените от чужденеца съображения за нежелание да се завърне в държавата си по произход също са от лично естество /твърдяна невъзможност за образование на децата и забрана жените да работят/, не установяват страх от преследване, а оттам - не съставляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Във връзка с твърденията на касатора за упражнено спрямо него насилие от талибаните, поради етническата му принадлежност, следва да се отбележи, че правилно административният орган, а след това и първоинстанционният съд приемат, че случаят е значително отдалечен във времето /4 години преди напускането на Афганистан/, има инцидентен и еднократен характер, и причината за него е не етноса на чужденеца, а оказваното от него /чрез упражняване на трудовите му функции/ съдействие на правителството. Предвид изложеното законосъобразен е изводът на АССГ за липса на основание за предоставяне на международна закрила, при условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Афганистан, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки /в т.ч. представената пред касационната инстанция справка от 07.05.2026 г./ за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/, както и неоспорените от касатора данни по справка от м. юли 2025 г., че след завземане на властта от талибаните е обявена "обща амнистия" спрямо всички, които са воювали с тях, а в управлението са назначени трима хазарски заместник-министри, като публичните съобщения от правителството към [заличен текст] са помирителни. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" /забрана за връщане/, установен в член 33, параграф 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. /Женевската конвенция/, възприет и в националния закон с нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ, съгласно която чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От доказателствата по делото не се установяват обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Афганистан, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание, или нечовешко и унизително отношение, а усложнената политическа и икономическа обстановка в страната по произход също не обосновава сама по себе си такава опасност. В тази връзка, формирайки заключение, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне родината си поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените два броя справки за актуалната ситуация в Афганистан, административният орган по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава, няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът "non-refoulement", който извод касационният съдебен състав напълно възприема. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. За прецизност, във връзка с релевираните от касатора доводи за допуснато при постановяване на съдебния акт съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на нормата на чл. 84, ал. 3 ЗУБ, определяща местната подсъдност на административния спор, следва да се посочи, че възможността за отправяне на възражение за местна подсъдност е преклудирана с оглед правилото на чл. 134, ал. 2 АПК, тъй като жалбоподателят не е сторил това до датата на първо заседание пред първата инстанция /02.12.2025 г./. По посочените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,