Определение № 1099 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Ж., срещу въззивно решение №138 от 03.04.2013 год. по гр. дело № 71/2013 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №46 от 26.11.2012 г. по гр.дело №2041/2012 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Т. И. С. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне до размер на ½ идеална част на договор от 11.10.1995 г., оформен с нотариален акт №***по нот. дело №8978/**** г. на нотариус при Д., по силата на който И. С. С. е прехвърлил на Т. И. С. собствения си апартамент, находящ се в [населено място] срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителя и съпругата му М. П. С.. Въззивният съд е приел, че ответницата по иска е изпълнявала лично задълженията си по договора до заминаването си в К. през 2005 год., а след това до смъртта на прехвърлителя през 2010 г. чрез трето лице. Ответницата по касационната жалба Т. И. С., [населено място], оспорва жалбата. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това, дали е налице пълно неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане при частично и неточно изпълнение и дали в този случай се прилага правилото за незначителност на неизпълнението и дали може при липса на изрична уговорка задължението трайно да се изпълнява от трети лица. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №138 от 03.04.2013 год. по гр. дело № 71/2013 г. на Добричкия окръжен съд Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, но те не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не се решават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея няма неизпълнение на задълженията на приобретателя по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, след като изпълнението им е прието приживе от прехвърлителя. Прякото изпълнение на задълженията на приобретателя не налага лично да извършва всички действия. След като няма доказателства, че прехвърлителят е имал нужда и от други грижи и издръжка, различни от престираните от приобретателя лично или чрез трети лица, то следва изводът, че изпълнението на задълженията е съобразно уговореното и за прехвърлителя за положени толкова грижи и е давана такава издръжка, от каквато самият той е смятал, че има нужда. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.