Определение № 63 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11630/2025 г.

Производството е по чл. 200, ал. 2 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е частна жалба с вх. № 5135/18.08.2025 г. от П. Н. Ч., чрез адв. С. Гайдарски срещу Определение № 1076/11.08.2025 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. дело № 587/2025 година. Излагат се подробни доводи относно неправилността на оспореното определение, доколкото същото е постановено при непълно обсъждане на релевантните факти и доказателства, и при неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не представя възражение в законоустановения срок. След като взе предвид доводите на частния жалбоподател и приетото от първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, настоящата съдебна инстанция намира следното: Производството пред АССО е инициирано по повод обжалване по реда на Глава 10, раздел IV от АПК вр. с чл. 27, ал. 4 ЗУСЕФСУ на отказ на изпълнителния директор на ДФЗ за разглеждане на искане за безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., инкорпориран в Решение за прекратяване на производство по оценка на проектно предложение № BG06RDNP001-4.017 по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 година. Административното производство пред изпълнителния директор на ДФЗ е започнало по подадено от частния жалбоподател П. Ч. проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.017 в ИСУН с наименование „Съоръжение за съхранение и пречистване на дъждовна вода за нуждите на млечна овцеферма в с. Горна Василица“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.017 "Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство" по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от ПРСР за периода 2014-2020 г. в заявен размер 862 000 лева без ДДС. При извършените в процеса на оценка за административно съответствие и допустимост проверки по проектното предложение на основание т. 1 от Раздел 21.2 "Оценка на административно съответствие и допустимост" от Условията за кандидатстване, съгласно т. 7 от Раздел 21.2 от Условията за кандидатстване, до кандидата е изпратено уведомление от административния орган чрез ИСУН с рег. № ВG06RDNР001-4.017-0247-М002 от 25.02.2025 г., с краен срок за отговор 12.03.2025 г. за установени липси и нередовности. Административният орган при извършена служебна справка в регистъра НВМС е установил, че кандидатът има два животновъдни обекта (ЖО) в с. Горна Василица и следва да се уточни настоящото проектно предложение /ПП/ за кой от двата животновъдни обекта се отнася. Във втората част от уведомлението е поискана обяснителна записка от кандидата за несъответствието и допълнителни документи за собственост/ползване и коригиран бизнес план, ако е приложимо. В отговор на уведомлението (т. 8. от приложената Обяснителна записка) кандидатът Ч. е отговорил, че процесното съоръжение за съхранение и пречистване на дъждовна вода ще бъде поставено в нов животновъден обект, който ще бъде регистриран в новостроящата се сграда ("Млечна овцеферма"). Във връзка с тази нова информация, чрез ИСУН, на кандидата е изпратено второ уведомление с № BGO6RDNP001-4.017-0247-M003 от 20.03.2025 г. По точка 11 от второто уведомление, от кандидата е поискана разяснителна записка за това как за новоизграждания животновъден обект в ПИ 18561.313.169, с. Горна Василица са покрити критериите за допустимост по т. 9 от Раздел 11.1 и т. 15.3 от Раздел 13.2 на Условията за кандидатстване, предвид дадените разяснения на Въпрос № 5 от "Въпроси и отговори" по Процедурата. В отговор на установените несъответствия кандидатът е направил следното разяснение в т.11. от Обяснителната записка: „Във въпросният имот 18561.313.169 се изпълнява проект по мярка 4.1. се изпълнява проект по мярка 4.1 по изграждане на овцеферма, в която ще бъдат „настанени“ и заприходени същите животни – ДПЖ (овце), с които е защитен и самият проект. Кандидатът няма други регистрирани ЖО по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), относими към категорията ДПЖ. Видно от Договор за БФП № 23/04/1/0/01960 от 10.11.2017 г., инвестиционните разходи по проекта са изцяло за изграждане на "млечна овцеферма", която ще бъде регистрирана от БАБХ по чл. 137 от ЗВМД като животновъден обект, след като се въведе в експлоатация и бъде годна за обитаване от селскостопански животни.“ Административният орган е приел, че с представените от кандидата документи и разяснения към отговора на второто уведомление с № BG06RDNP001-4.017-0247-M003 не са били отстранени следните забележки, а именно 1. не се внася яснота за нуждата от "Контейнер с мониторинг и анализ на качеството на водата и РЕЦ върху контейнера с батерии за енергийна автономност" на обща стойност 309 869 лв. за целите на животновъдната дейност, както и липсва техническа спецификация, позволяваща еднозначната идентификация на подпомагания актив. Освен това липсвали отделни цени за под-елементите му, а именно: „Компютърна конфигурация“, „Специализиран софтуер със cloud синхронизация“ и „Автономна ФЕЦ 3,6 kW“, позволяващи коректното лимитиране на разходите във връзка с изискванията на т.5. от Раздел 14.2 и т.1.2.1. от Раздел 14.1. на УК; 2. Представеното Техническото задание за "софтуера" не е подписано от никого; 3. не ясно къде в имота ще се поставят отделните компоненти на системата за вода, как водата за пречистване ще стига до ЛПОСВ и как пречистената вода ще стига до поилките на овцете, което е смисъла и крайната цел на инвестиционния проект. Във връзка с дадените от кандидата обяснения и гореизложените забележки на основание т. 9 от Раздел 11.1 "Критерии за допустимост на кандидатите" на Условията за кандидатстване, проектното предложение на частния жалбподотал с идентификационен № BG06RDNP001-4.017-0247 в ИСУН не е допуснато до Техническа и финансова оценка по чл. 19 от ПМС № 162 от 5 юли 2016 година. Прието е, че животновъдният обект, за който е предвидена инвестицията по настоящото ПП, е в процес на изграждане, не е регистриран по чл. 137 от ЗВМД и в него няма животни. Посочено е, че съгласно отговор на Въпрос № 5 от секция "Въпроси и отговори по Процедура № BG06RDNP001-4.017, инвестициите, включени в проектните предложения, трябва да са насочени към действащи животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137 от ЗВМД, както е посочено в т. 9 от раздел 11.1 от УК. За недопускането до Техническа и финансова оценка, кандидатът е уведомен в ИСУН с уведомително писмо № BG06RDNP001-4.017-0247-М004, което е отворено на 30.04.2025 г. От своя страна кандидатът е възразил в законоустановения 14 дневен срок срещу недопускането на проектното предложение до техническа и финансова оценка, като оценителната комисия по разглеждане на жалбите е разгледала възражението на кандидата Ч. и го е счела за неоснователно. Въз основа на горните обстоятелства, административният орган е прекратил производството по оценка на проектното предложение на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ и във връзка с т. 1 от Раздел 27.1 "Процедура за уведомяване на неодобрените и одобрените кандидати и сключване на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ" от Условията за кандидатстване (УК) по процедура за подбор № BGO6RDNP001-4.017 "Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство". При преценка на дотук изложеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Поради тази причина е отхвърлил жалбата на кандидата П. Ч. срещу оспореното решение като неоснователна. Определението е валидно и допустимо. То обаче е неправилно, поради извършването на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. В настоящия случай допуснатите процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото са съществени, доколкото са довели до постановяване на необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка по отношение на издаването на отказа. На първо място първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че административният орган не е установил в пълнота фактическите обстоятелства за издаването на процесното решение за прекратяване на процедурата по оценка на проектното предложение на Ч.. Констатацията, инкорпорирана в отказа, че продължавали да не са отстранени дадените забележки с представените от кандидата документи и разяснения към отговора на второто уведомление с № BG06RDNP0001-4.017-0247-M003, е голословна и неподкрепена с доказателства, намиращи се в кориците на административната преписка, представена от самия орган. Твърдението, че представеното техническо задание за „Софтуера“ не е подписано от никого, не може да бъде проверено дали отговаря на истината, тъй като административният орган не го е представил въобще. Видно е само, че такова „задание“ е било прикачено от кандидата под формата на файл, наименуван „Техническа спецификация за Софтуер за мониторинг за.pdf“, което обстоятелство се признава и от изпълнителния директор на ДФЗ в оспорваното решение. Що се касае до констатацията на органа, че не била внесена яснота за нуждата от „Контейнер с мониторинг и анализ на качеството на водата и ФЕЦ върху контейнера с батерии за енергийна автономност на обща стойност 309 869 лева за целите на животновъдната дейност“, същата отново не кореспондира с истината. Такава яснота е била внесена с отговора по т.5. на уведомление № BG06RDNP0001-4.017-0247-M002, като кандидатът е посочил, че въпросният актив има единствено за цел да съхранява компютърна конфигурация, в т.ч. хардуерно и софтуерно обезпечаване на целите за мониторинга. Посочил е също така, че чрез това наблюдение ще се повиши ефективността на качеството на консумираната вода, отчитане на киселинност на водата и наблюдение в реално време на другите компоненти в нейния състав. Тоест предназначението на актива е била посочено. При това положение не е налице нередовност в проектното предложение, респективно основание за недопускане до техническа и финансова оценка, съгласно т.7 от раздел 21.2. от УК. Друг е въпросът дали този разход е допустим или не съгласно раздел 14.2. и 14.3. от УК, и ако не е такъв, то следователно оценителната комисия може да извърши финансова корекция, но вече при оценяването на проектното предложение, тоест при разглеждането на проектното предложение по същество – вж. т. 20 - 22 от Раздел 21.2. от УК. Отделно от това, в представеното отново с отговора на горепосоченото уведомление техническо предложение за локална пречиствателна станция за третиране на води (ЛПСТВ), изготвено от „ЕМ ДИ ТЕХ“ ООД, са били посочени и нейните технически параметри. Следва да бъде отбелязано също така, че изводът на административния орган за липса на посочени отделни цени за под-елементите на горепосочения актив, а именно: „Компютърна конфигурация“, „Специализиран софтуер със cloud синхронизация“ и „Автономна ФЕЦ 3,6 kW“, позволяващи коректното лимитиране на разходите във връзка с изискванията на т.5. от Раздел 14.2. и т.1.2.1. от Раздел 14.1. на УК, отново е голословен и не се потвърждава от представените документи в административната преписка. Напротив – от последната може да се установи точно обратното, а именно, че кандидатът е описал в обяснителната си записка (точки 4 и 5) по повод на уведомление № BG06RDNP0001-4.017-0247-M003, че представя в отговора си подробна количествено-стойностна сметка (КСС) за всички съставни елементи на „съоръжението“, за което се кандидатства и отделни единични цени за активите, включително и за тези, посочени като една обединена позиция „Контейнер с мониторинг и анализ на качеството на водата, в т.ч. софтуер и хардуер за целите на задачата. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените документи към отговора, в който фигурира файлът, наименуван „Подробно_КСС.xlsx“. Последният извод на изпълнителния директор на ДФЗ също е необоснован, че към момента на постановяване на процесното решение продължавало да не бъде ясно къде в имота ще се поставят отделните компоненти на системата за вода; как водата за пречистване ще стига до ЛПСТВ и как пречистената вода ще стига до поилките над овцете, което и смисъла и крайната цел на инвестиционния проект. От представеното и приложено по делото становище от главния архитект на Община Костенец – арх. Д. Русев, с изх. № 94-00-2032-001/27.12.2024 г., което е издадено във връзка с подадено заявление относно приложимост на чл. 151 от ЗУТ за инвестиционно намерение в процесния поземлен имот, може да бъде разбран целият механизъм от събирането на дъждовната вода от естествения наклон на покрива на сградата (овцефермата) до преминаването и през ЛПСТВ и достигането и до съществуващата инсталация за водопой на животните. Предвид горното, първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че посочените в процесния отказ за допускане до оценяване фактически основания за издаването му противоречат на събраните в административната преписка доказателства, поради което оспорваният административен акт се е явява процесуално незаконосъобразен. На второ място, процесното решение на изпълнителния директор на ДФЗ е в противоречие с материалния закон, а оттам и оспорваното определение на АССО, по отношение на заключението, че проектното предложение на частния жалбоподател не съответствало на изискването на т.9. от Раздел 11.1 на Условията за кандидатстване, както и на указанията, издадени от Управляващия орган по Въпрос № 5/18.08.2024 г. от „Въпроси и отговори“ по Процедурата. От една страна, никъде в Условията на кандидатстване по настоящата процедура не е налице принцип, който да не допуска нетно увеличение на потреблението на вода чрез изграждането на нови животновъдни обекти, а да се повишава ефективността на потребление в съществуващите такива. Напротив налице е принцип за недопустимост на инвестиции за напояване на земеделски култури при наличие на нетно увеличение на напояваната площ (вж. т. 26 от Раздел 13.2. на УК), който принцип няма нищо общо с проектите в сектор „животновъдство“, какъвто е процесния случай. От друга страна, съгласно т.9 на раздел 11.1. на УК е посочено, че в случай, че в проектно предложение са включени дейности в сектор „животновъдство“, насочени към действащи животновъдни обекти на кандидата или на членовете на групата или организацията на производители, същите трябва да са регистрирани по реда на чл. 137 от ЗВМД. Следователно при логическото тълкуване на този текст може да се установи, че УК принципно допускат едно лице да кандидатства за финансиране относно нов животновъден обект (както е направил Ч.). В този случай той няма нужда да се регистрира по реда на чл. 137 от ЗВМД, защото на практика това е невъзможно, предвид изискването на чл. 137, ал.1 вр. с § 1, т. 36 от ДР на ЗМД преди регистрацията на същия да съществува реален животновъден обект, който да бъде регистриран. Именно поради тази причина, т. 9. на раздел 11.1 от УК въвежда като условие за допустимост до кандидатстване регистрацията по чл. 137 от ЗВМД само относно проекти, насочени към действащи животновъдни обекти. Предвид дотук изложените съображения, оспореното определение на АССО следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което се отменя процесното решение на изпълнителния директор на ДФЗ със задължителни указания за продължаване на административнопроизводствените действия по финансова и техническа оценка на проектното предложение на Ч. съгласно Условията за кандидатстване. С оглед на този изход на спора, разноски се дължат в полза на частния жалбоподател на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 228 и чл. 236 от АПК. Същите възлизат на 170 (сто и седемдесет) лева, колкото е и заплатената държавна такса за обжалването на първоинстанционното определение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение