Определение № 60178 от 16.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2313/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от К. Я. И. - чрез адв. Н. Д., за допълване на постановеното по делото определение № 60363 от 17.06.2021 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че своевременно е направил искане за разноски като е представил доказателства за извършването им и списък по чл.80 ГПК, но при постановяване на определението съставът на ВКС е пропуснал да присъди разноските. Препис от молбата е връчен на ответника „ЗАД Алианц България“ АД, който не е депозирал отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Производството по т. д. № 2313/2020 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на „ЗАД Алианц България“ АД срещу решение № 11682 от 23.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 3619/2019 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 3566 от 16.05.2019 г. по гр. д. № 4651/2016 г. на Софийски градски съд е осъдено „ЗАД Алианц България“ АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на К. Я. И. сумата 80 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на отглеждания от него Б. Н. М., настъпила при ПТП на 31.07.2015 г., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното плащане. В срока по чл.287, ал.1 ГПК ищецът К. И. е подал отговор на касационната жалба, в който е направил искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС и е представил списък по чл.80 ГПК за извършени разноски в размер на 4 000 лв., придружен с договор за правна защита и съдействие от 03.11.2020 г., удостоверяващ уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 4 000 лв. С определение № 60363 от 17.06.2021 г. обжалваното с касационната жалба определение не е допуснато до касационен контрол. При постановяване на определението съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, поради което искането за допълване на определението в частта за разноските е основателно. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК право на разноски има ответникът по касационната жалба К. Я. И.. Разноските са поискани своевременно с отговора на жалбата и са отразени в списък по чл.80 ГПК, а реалното им извършване е доказано с договора за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. е заплатено в брой от К. И. на процесуалния му представител по делото. Насрещната страна не е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което възнаграждението се дължи в размера, отразен в договора за правна защита и съдействие и в списъка по чл.80 ГПК. По изложените съображения определението от 17.06.2021 г. следва да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК с осъждане на „ЗАД Алианц България“ АД да заплати на К. Я. И. разноски за развилото се пред ВКС производство по чл.288 ГПК в размер на 4 000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,