Определение № 2952 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1632/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. „СЕЗАРИА“ ООД (н.) обжалва Разпореждане № 1643/29.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 754/2025 г. на ОС-Пазарджик за връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК на частната му жалба срещу определение, с което не е прието възражението му по чл. 423, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа неправилност на разпореждането. Счита, че само определението за приемане на възражението е необжалваемо, докато отказът, мотивиран от извод за надлежно връчване на заповедта, подлежи на инстанционен контрол, защото по същество с него възражението се оставя без разглеждане поради просрочие и така се прегражда по-нататъшната защита на длъжника в заповедното и исковото производство. Ответникът В. Н. К. оспорва жалбата. Позовава се на характера на производството по чл. 423 ГПК като извънреден способ и на липсата на изрично законово указание за обжалваемост. Сочи, че при неприемане на възражението длъжникът има други способи за защита, поради което определението не е и преграждащо. Споделя съображенията, изложени в мотивите към обжалвания акт. Синдикът на „СЕЗАРИА“ ООД (н.), комуто е пратен препис от жалбата за потвърждаване на действието по подаването й, изразява становище за спиране на настоящото производство на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ поради откритото след подаване на възражението по чл. 423 ГПК производство по несъстоятелност. Жалбата е в срок и е насочена срещу обжалваем пред ВКС преграждащ акт на администриращ съд (арг. от мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС). Легитимирано да инициира контрола е лицето, чието право на обжалване е отречено с процесното разпореждане. В случая е отречено процесуално право, упражнено от един от съвместно действащите законни представители на „СЕЗАРИА“ ООД (н.). Затова подписването на настоящата жалба само от единия управител не се отразява върху допустимостта й, още повече че същият е обосновал едноличното си представителство, позовавайки се на чл. 29, ал. 4 ГПК по отношение на другия съуправител. Доколкото пък жалбата е подадена в рамките на производство по оспорване на кредиторово вземане, то десезирането на управителния орган на дружеството-жалбоподател, извършено в хода на междувременно откритото производство по несъстоятелност, не се отразява върху представителната власт на подписалия я законен представител (арг. чл. 635, ал. 3 ТЗ). Следователно настоящото производство е надлежно образувано. Не е налице сочената от синдика на „СЕЗАРИЯ“ ООД (н.) временна пречка пред развитието му – разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ предвижда спиране на производства, целящи решаване на правния спор относно съществуването на имуществено материално право, докато настоящото дело касае развитието на извънинстанционен способ, който няма за предмет оспореното вземане, а само процесуалната възможност за защитата му. От данните по делото се установява, че срещу „СЕЗАРИА“ ООД (н.) е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Същата е връчена на длъжника на 22.10.2024 г. чрез Д. М., вписан като един от двамата съвместно действащи управители на дружеството. В едномесечен срок от връчването не е възразено срещу заповедта и съдът е издал изпълнителен лист. На 23.05.2025 г. от името на дружеството, представлявано от другия управител – Л. Р., е подадено възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК при твърдение за ненадлежност на извършеното връчване. Възражението не е прието. Срещу определението за неприемането му длъжникът е подал частна жалба, върната от администриращия съд като насочена срещу необжалваем акт. При тези факти жалбата е неоснователна. Мотиви: Обжалваемостта на определенията е уредена в чл. 274, ал. 1 ГПК – тя произтича или от преграждащия им характер (т. 1), или от изрично указание на закона (т. 2). Определението, с което съдът не приема възражението по чл. 423 ГПК, дава отговор на въпроса дали длъжникът има право да упражни извънредната си защита срещу заповедта за изпълнение. Това право се признава само в изчерпателно посочените в чл. 423, ал. 1, т. 1-4 ГПК хипотези, една от които е и ненадлежното връчване на заповедта. Затова разглеждането на въпроса за връчването й съставлява преценка на основателността на искането да се приеме по-късно подаденото възражение, а не на допустимостта му с оглед предвидения в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок от узнаване. Щом отговаря на искането по същество обаче, актът няма преграждащ характер (какъвто би имал, ако възражението беше оставено без разглеждане поради просрочие). Същевременно той не е и изрично посочен като подлежащ на обжалване, което пък е израз на разяснения в т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС принцип за двуинстанционност на актовете по същество, постановявани в заповедното производство. По изложените съображения определението по чл. 423 ГПК е необжалваемо и действайки в упражнение на правомощието по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, администриращият съд е постановил законосъобразен акт. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,