Определение № 46 от 24.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 242/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№7568/05.12.2017 г., подадена от Д. И. М. от [населено място], област П., против разпореждане №2395/21.11.2017 г. по гр.д. №471/2013 г. по описа на Троянския районен съд, втори състав, с което е върната касационна жалба, вх.7377/02.12.2016 г./имаща характер на молба за отмяна на влязло в сила решение/. Сочат се оплаквания за процесуална незаконосъобразност и се моли посоченото определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: С разпореждане №2228/10.10.2017 г. първоинстанционният съд е оставил молбата за отмяна на влязло в сила решение без движение, като е дал указания за поправянето й в седмичен срок от получаване на съобщението и преписа от разпореждането. Указанията си съдът е обосновал с указанията, дадени му с определение №460/02.10.2017 г. по ч.гр.д.№3254/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. От съобщението, изпратено до молителя е видно, че същото е получено лично от него на 30.10.2017 г., а в дадения му от съда седмичен срок указанията не са изпълнени, поради което молбата е върната правилно. Изложеното налага извод за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,