Определение № 188 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3882/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4673 от 31.05.2019 г. на П. А. Д. против определение № 126 от 7.02.2019 г., постановено по гр.д. № 412 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е оставен без уважение молбата на П. А. Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, сторени от Б. В. М.. Б. В. М. не е подал отговор на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима - насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване и е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: П. А. Д. е предявил против М. А. М. ревандикационен иск по отношение на дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и ****. С молба от 7.04.2016 г. П. А. Д. е представил удостоверение за смъртта на 30.12.2015 г. на М. А. М. и нейните наследници, като е поискал конституирането им. С разпореждане от 14.04.2016 г. първоинстанционният съд е конституирал наследниците по закон Б. В. М., К. Б. Н., Г. Б. Н., В. М. Д. и Г. М. И.. В съдебно заседание на 5.07.2017 г. първоинстанционният съд е приел писмени доказателства, сред които и саморъчно завещание, с което М. А. М. е завещала цялото си имущество на Б. Н. Г., като изрично е отхвърлил искането на ищеца да отмени определението си за конституиране на наследниците по закон. С решение № 362 от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 412 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд е прекратено производството по отношение на конституираните на мястото на починалата М. А. М. наследници по закон – Б. В. М., К. Б. Н., Г. Б. Н., В. А. Д., А. В. Д., М. В. Д. и Г. М. И., като П. А. Д. е осъден да заплати на Б. В. М. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1200.00 лв. Софийски окръжен съд е отказал да измени произнасянето си за разноските в тази част, като е приел, че приложима в случая е нормата на чл.78, ал.4 ГПК. Определението в атакуваната му част е правилно. Отговорността за разноски в съдебно производство е обективна и нормата на чл.78 ГПК я свързва с изхода на спора като определя и релевантните обстоятелства. Ищеца дължи на ответник по спора възстановяване на разноски когато искът е изцяло или частично отхвърлен, ако ответникът не е дал повод за предявяване на иска и го признае, както и при прекратяване на делото. Други обстоятелства са неотносими към основанието за възникване отговорността на ищеца за направени от ответника разноски. Затова ищеца дължи възстановяване на направени от ответник разноски, дори и когато конституирането на последния е резултат от процесуално нарушение на съда и отказ да го поправи /отделен е въпроса, че в този случай може да се претендира обезщетение за непозволено увреждане/. Затова неотносими са доводите, че Б. М. е можел да разбере за наличието на завещанието и че не получава нищо, както и че Б. Г. е следвало да уведоми съда, че той е правоприемник на М. М.. Твърдението, че поведението на тези двама ответници говори за симулативно, подвеждащо съда включване на Б. М. в съдебното производство, по същество е довод за злоупотреба с право, но подобен извод не би могъл да бъде направен с оглед посочените по-горе факти по делото и предприеманите от страните и съда процесуални действия. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение