Определение № 930 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12091/2025 г.

Производството по делото е по чл. 231а, ал.7 във връзка с чл.229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. С. Т. от гр.Ракитово срещу разпореждане № 4786 от 23 октомври 2025 год. постановено по адм.дело № 1080/2025 год. по описа на Административен съд гр.Пазарджик. С обжалваното разпореждане съдът е върнал частната жалба на Г. С. Т., подадена срещу определение № 4009 от 03 септември 2025 год., постановено по адм. дело № 1080/2025 г., по описа на Административен съд гр.Пазарджик. Частният жалбоподател иска от съда да отмени обжалваното разпореждане. Сочи, че съдът неправилно е приел приложимост в случая на чл.212, ал.2 АПК, която според него се прилага само за редовност на касационните жалби. Твърди се, че при подаване на частни жалби не се изисква приподписване от адвокат като в подкрепа на това твърдение се сочи практика на състави от Върховния административен съд. Прави искане съда да отмени обжалваното разпореждане и да се даде ход на частната му жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От фактическа страна се установява следното: На 02 септември 2025 год. Г. С. Т. от гр.Ракитово, подава жалба в Административен съд гр.Пазарджик срещу решение рег.№ 367р-12243 от 13 август 2025 год. на началника на Районно управление (РУ) гр.Велинград към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр.Пазарджик. С обжалваното решение на основание Закона за оръжията, боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие издадено на жалбоподателя Г. С. Т., както и иззето огнестрелното оръжие и съответните боеприпаси подробно описани в административният акт. Със самата жалба е направено изрично искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалваното решение. На същата дата – 02 септември 2025 год. по жалбата е образувано административно дело № 1080/2025 год. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. С разпореждане № 3987 от 02 септември 2025 год., съдията докладчик по делото е оставил жалбата без движение като са дадени конкретни указания и към двете страни по делото. С определение № 4009 от 03 септември 2025 год. съдът на основание чл.166, ал.3 АПК е отхвърлил искането на Г. С. Т. за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение. Срещу това определение на 24 септември 2025 год. в предвиденият от закона срок за обжалване е депозирана частна жалба до Върховния административен съд от Г. С. Т.. При проверка на редовността на тази частна жалба с разпореждане № 4355 от 30 септември 2025 год. съдът е оставил без движения същата като е указал на жалбоподателят, че следва в седмодневен срок от съобщаването частната жалба да се приподпише от адвокат или юрисконсулт с пълномощно за приподписването, като е посочено изрично, че в случай, че подписалият частната жалба е лице с юридическо образование, да представи в същия срок в деловодството на съда удостоверение за юридическа правоспособност. Указано е също, на частния жалбоподател в седмодневен срок от получаване на разпореждането да внесе 30 (тридесет) лева държавна такса по сметка на Върховния административен съд и да представи документ за плащането в същия срок по делото. В разпореждането са указани последиците от неизпълнението в срок на дадените указания. На 14 октомври 2025 год. съобщението за указанията на съда са връчени лично на частният жалбоподател Г. С. Т. На 17 октомври 2025 год. Г. С. Т. е депозирал с молба в деловодството на Административен съд гр.Пазарджик доказателства за заплатена държавна такса по сметка на Върховния административен съд в размер на 30 лева. Въз основа на така установените факти състава на Административен съд гр.Пазарджик приема от правна страна, че дадените указания за отстраняване на нередовността на частната жалба не са изпълнени в цялост. С оглед на това е постановено разпореждане № 4786 от 23 октомври 2025 год. по адм.дело № 1080/2025 год. по описа на Административен съд гр.Пазарджик, което е предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство. С него на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, във връзка с чл. 236 АПК, е върната частната жалба на Г. С. Т., срещу определение № 4009 от 03 септември 2025 год., постановено по адм. дело № 1080/2025 год., по описа на Административен съд гр.Пазарджик. Определението е законосъобразно. От доказателствата по делото е безспорно, че в дадения от съда срок частният жалбоподател не е изпълнил в цялост дадените указания за отстраняване на нередовността на частната жалбата - не е представил приподписана от адвокат частна жалба. Спора по делото е изцяло правен. Първонистанционният съд приема, че изискването за приподписване на жалбите, с които се сезира Върховния административен съд се прилага като условие за редовност и за частните жалби. В подкрепа на тези свои изводи, съдът се позовава на разпоредбата чл. 231 АПК, съгласно която, по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а АПК Изключение според съда от изискването за приподписване на жалбата има само в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, какъвто не е настоящия случай. Частният жалбоподател застъпва обратното становище. Твърди че по отношение на частните жалби не се прилага изискването за приподписване от адвокат. Според него такова изискване закона поставя само за редовността на касационните жалби. Настоящата инстанция споделя изцяло правните аргументите на първоинстанционният съд. Съгласно чл. 231 АПК по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а. Според чл. 212, ал. 2 АПК касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, с приложено пълномощно за приподписването, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Приподписването на частната жалба от адвокат е предвидено като условие за нейната редовност. Противно на доводите на частния жалбоподател разпоредбата на чл.212, ал.2 АПК е приложима и за частните жалби по силата на препращащата норма на чл.231 АПК и приподписване се дължи като основание за редовност. Тази разпоредба е изключително ясна и не предполага никакво друго тълкуване, освен това което е направено и от административният съдия. Също така тя се прилага безпротиворечиво както от административните съдилища в страната, така също и от Върховния административен съд. В тази връзка съдът се запозна с цитираните в частната жалба съдебни актове на Върховният администрътивен съд, за който се твърди че има друго тълкуване на приложимата правна норма. Тези актове обаче нямат отношение към приложението на чл.231 АПК поради което са изцяло неотносими. Ето защо, е налице неизпълнение от частния жалбоподател на дадени от съда указания за отстраняване на нередовност на жалбата в цялост, поради което съдът правилно, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, във връзка с чл. 236 АПК, е върната частната жалба на Г. С. Т.. Обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал.7 във връзка с чл.229, ал.1, т.2 АПК във вр. с чл. 235 АПК Върховният административен съд, седмо отделение