Определение № 629 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2017 г.

В хода на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че са налице предпоставки за прекратяване на образуваното касационно производство, предвид следното: Делото е образувано е по касационна жалба на К. С. Г., представляван от адв.Н. Г.-Г., срещу въззивно решение № 242/16.06.2017 г., постановено по възз.гр.д.№ 219/2017 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №169/22.11.2016 г. по гр.д.№600/2015 г. на РС – Елин Пелин. С първоинстанционното решение е уважен искът с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от „СИБАНК” ЕАД - София срещу касатора и бившата му съпруга А. Й. Д., като до размера на 1/2 ид.ч. е обявен за относително недействителен спрямо ищеца, брачен договор от 07.09.2010 г., сключен между бившите съпрузи, в частта, с която страните са се договорили, че в изключителна собственост на А. Д. остават придобитите през време на брака четири земеделски имоти (ниви) и УПИ, застроен със жилищна сграда, находящ се в [населено място]. В хода на касационното производство ответната страна „СИБАНК” ЕАД – София, представлявана от изпълнителните директори С. Г. и Ф. Я., е подала молба вх. № 9908/07.11.2017 г., в която сочи, че поради постигнато частично извънсъдебно уреждане на спора се отказва от иска си за обявяване недействителността на брачния договор от 07.09.2010 г. в частта му, имаща за предмет недвижимия имот – УПИ І-.... с площ от 450 кв.м., находящ се в [населено място], кв.105, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 77.70 кв.м. Съгласно правилото по чл.233 ГПК, производството по иска по чл.135 ЗЗД в тази част следва да се прекрати, а постановеното въззивно и първоинстанционно решение в същата част следва да се обезсили. При направеното от ищеца волеизявление за частичен отказ от иска, предмет на делото остава претендираната недействителност на договора за 1/2 ид.ч. от четирите земеделски имоти – нива от 4.410 дка в м. „Б.”; нива от 11.072 дка в м. „З.”; нива от 5.850 дка в м. „З.; и нива от 11 дка в м.”З.”. Видно от представените удостоверения за данъчна оценка на имотите (л.61- л.64 от първоинстанционното дело), общата данъчна оценка на нивите възлиза на 4 566.97 лв., а за претендираната с исковата молба относителна недействителност до размера на 1/ 2 ид.ч. от имотите, данъчната оценка е 2 283.49 лв., на колкото се равнява и цената на иска по чл.135 ЗЗД (чл.69, ал.1, т.4, вр. с т.2 ГПК). При това положение, касационното производство е недопустимо и следва да се прекрати, тъй като предмет на обжалване е въззивното решение по иск, който в останалата му част е с цена под законоустановения минимум от 5 000 лв. за достъп до касационен контрол – чл.280, ал.3, т.1, предл.1-во ГПК. Поради това, касационната жалба за останалата част от предмета на спора, с която съдът не е десезиран, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение