Определение № 12651 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11765/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Г., чрез адв. Стефанова като процесуален представител, против протоколно определение от 22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1952/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което на основание чл. 154а, ал.1,т.4 АПК е спряно съдебното производство до приключване с влязъл в сила акт на гр. дело № 8364/2025 г. по описа на Районен съд - Варна. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че не е налице преюдициалност на гражданско-правния спор, който е с правно основание по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС). Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна не взема становище. Ответниците - Н. О. К. и А. Б. Д., чрез пълномощника си адв. Кулчева, в писмен отговор изразяват становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, административният съд приема, че решението по гражданското дело се явява преюдициално спрямо разглеждания спор. Определението е неправилно по следните съображения:. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 18-8395/10.08.2022 г. на началника на СГКК - Варна, с която по заявление на частната жалбоподателка е одобрено изменение в КККР на гр. Варна, състоящо се в нанасяне на нов обект: схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с площ 52,35 кв. м, собственост на Ф. Н. М. и М. Р. М., както и промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], с данни преди и след промяната с площ 36,78 кв. м, собственост на Н. О. К.. Видно от писмо изх. № 26866 от 11.09.2025 г. пред Районен съд - Варна е образувано на 25.06.2025 г. гр. дело № 8364/2025 г., по което е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Исковата молба е депозирана от А. Б. Д. - ищец срещу Т. Г. - ответник, за премахване на обособените в покривната тераса на сградата допълнителна стая и тераса към имота на ответника. Неправилно административният съд приема, че решението по гражданското дело има значение за правилното решаване на административно-правния спор. Законосъобразността на оспорената заповед с правно основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР следва да се прецени въз основа на материалния закон към момента на издаването на административния акт и само спрямо фактите, посочени като основание за постановяването му (чл. 142, ал. 1 АПК). Наличието на евентуален спор за собственост е основание да се откаже изменение на КККР, когато с него е свързана непълнота и грешка, но тази преценка се извършва към момента на издаване на заповедта, а не след решаване на спора по съдебен ред. В случая по висящото гражданско дело се разглежда негаторен иск по чл. 109 ЗС, който няма значение относно законосъобразността на одобреното изменение на КККР. В тази връзка не е налице хипотезата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на делото, образувано по оспорване на заповед № 18-8395/10.08.2022 г. на началника на СГКК - Варна. Като приема обратното, административният съд постановява неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,