Решение № 178 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1100/2010 г.

Решение № 178 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1100/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ "А. " - [населено място], срещу решение от 2.08.2010 г. по гр. д. № 9492/2009 г. на Софийски градски съд, IV Б състав. С посоченото решение е потвърдено решение № II-III-18 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 19092/2008 г. на Софийски районен съд, 60 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 14 313.89 лв., претендирана като дължима по силата на договор за презастраховане от 7.01.2000 г. във вр. с комбинирана полица № [ЕИК]/28.02.2001 г. по застраховка "Гражданска отговорност" на [фирма], и са присъдени разноски на ответника [фирма] в размер на 400 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. К. поддържа, че въззивният съд не е преценил правилно основанието, спецификите и предмета на договора за презастраховане, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че вземането на застрахователя към презастрахователя става изискуемо в момента на настъпване на застрахователното събитие по договора за застраховка "Гражданска отговорност" и се погасява по давност с изтичане на пет години от датата на събитието. Обосновава теза, че началният момент на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя се свързва с датата, на която застрахователят е изпълнил задължението си по застрахователния договор, изплащайки застрахователно обезщетение на увреденото лице, а не с датата на застрахователното събитие, релевантна единствено за застрахователното правоотношение. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], не заявява становище по касационната жалба. С определение № 439 от 29.06.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по преценените като значими за изхода на делото материалноправни въпроси за предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение, с което е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за заплащане сумата 14 313.89 лв., претендирана като дължима по договор за презастраховане от 7.01.2000 г. във вр. с комбинирана полица № [ЕИК]/28.02.2001 г. и представляваща 1/2 част от сумите, изплатени от [фирма] по повод настъпило на 7.11.2001 г. застрахователно събитие, причинено от застрахован със застраховка "Гражданска отговорност" водач на МПС, след като е възприел изцяло изводите на първостепенния съд за погасяване по давност на търсеното с иска вземане. Въз основа на събраните доказателства е счетено за безспорно възникването на правоотношение по сключен на 7.01.2000 г. договор за презастраховане между [фирма] като презастраховател и [фирма] като застраховател, както и настъпването на покрито от договора застрахователно събитие - ПТП от 7.11.2001 г., послужило като основание за ангажиране отговорността на ищеца в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на сумата 28 627.78 лв., включваща присъдено с влязло в сила решение застрахователно обезщетение за вредите от събитието, законни лихви, съдебни и изпълнителни такси и разноски. Позовавайки се на конкретни клаузи в договора за презастраховане, решаващият въззивен състав е приел, че ответникът - презастраховател дължи на ищеца - застраховател 50 % от изплатената сума или претендираните 14 313.89 лв., но въпреки това е отхвърлил иска с аргумент, че към датата на предявяването му - 21.04.2008 г., е изтекла предвидената в чл. 392 ТЗ (отм.) във вр. с чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност за реализиране на вземането на застрахователя към презастрахователя, в каквато насока е противопоставено възражение от ответната страна. Съдът е приел, че давността е започнала да тече от момента на настъпване на застрахователното събитие, а не от сочения от застрахователя по-късен момент - датата на плащане на застрахователното обезщетение по застраховката "Гражданска отговорност /28.09.2006 г./. Становището относно началния момент на давността е обосновано с предмета и действието на презастрахователния договор и с произтичащата от него зависимост на отговорността на презастрахователя от отговорността на застрахователя по договорите за застраховка. Решението на въззивната инстанция противоречи на материалния закон и е постановено в отклонение от формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 139/8.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на I т. о. и решение № 146/7.10.2011 г. по т. д. № 1169/2010 г. на II т. о. С цитираните решения е даден отговор на материалноправните въпроси, във връзка с които е допуснато настоящото касационно обжалване, в смисъл, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на част от изплатеното на третото увредено лице или на неговия застраховате застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил на застрахованото лице или на неговия застраховател дължимото застрахователно обезщетение; моментът на плащането поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя, тъй като именно погасяването на задължението по застрахователния договор прави вземането за презастраховане изискуемо и ликвидно. Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени в посочените решения на ВКС, тъй като те са съобразени изцяло със спецификата, целта и предмета на договора за презастраховане. Макар да е свързан със сключваните от застрахователя договори за застраховка и да следва съдбата на породените от тях застрахователни правоотношения, договорът за презастраховане съставлява самостоятелен източник на права и задължения за всяка от договарящите страни - застраховател и презастраховател. Целта на договора за презастраховане е да се разпредели отговорността по повод настъпването на покритите от застрахователните договори рискове и дължимото обезщетение да се поеме едновременно от застрахователя и презастрахователя в съотношение, определено според постигнатото помежду им взаимно съгласие. Настъпването на застрахователно събитие, покрито от застрахователния и от презастрахователния договор, е юридическият факт, от който възниква право за застрахованото/увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за вредите от събитието от застрахователя в качеството му на страна по застрахователния договор. По силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД от същия момент започва да тече и погасителната давност за вземането на застрахованото/увреденото лице към застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. Застрахователното събитие обаче е ирелевантно за възникване на вземането на застрахователя към презастрахователя за възстановяване на частта от обезщетението, дължима като последица от уговореното в презастрахователния договор преразпределяне на риска. За да възникне право за застрахователя да търси от презастрахователя припадаща му се част от дължимото обезщетение, следва да е осъществен друг юридически факт, значим за презастрахователното правоотношение - обезщетението да е платено от застрахователя на увреденото лице или на неговия застраховател. Както е прието и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, именно плащането поражда вземането на застрахователя към презастрахователя и поставя началото на срока, в който ако не бъде упражнено, това вземане се погасява по давност. При разрешаване на правния спор съставът на Софийски градски съд е преценил неправилно предмета и правните последици на договора за презастраховане и е обвързал претендираното от застрахователя вземане с момента на настъпване на застрахователното събитие, релевантен за погасителната давност в отношенията между страните по застрахователния договор, не и за давността по презастрахователното правоотношение. От фактическа страна по делото не е имало спор, че със сключения на 7.01.2000 г. договор за презастраховане ответникът [фирма] се е съгласил да поеме за неопределен срок риска по сключени от [фирма] застраховки "Гражданска отговорност" във връзка с притежанието, ползването и управлението на МПС. В клаузата на чл. 4.2 от договора е уговорено, че отговорността на презастрахователя започва да тече и приключва с отговорността на застрахователя по сключените застрахователни договори, като според чл. 8 презастрахователят следва застрахователната съдба на застрахователя по отношение на приетите рискове по договорите. Делът, с който презастрахователят участва в носенето на застрахователния риск, е определен с анекс от 23.05.2000 г. и е в размер на 50 % от дължимите застрахователни обезщетения в рамките на предвидения лимит, ведно с лихвите върху тях и разноските по граждански и изпълнителни дела. Безспорно е, че на 7.11.2001 г. е настъпило застрахователно събитие /ПТП/ по сключена от [фирма] застраховка "Гражданска отговорност", попадаща в обхвата на презастрахователния договор. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 3450/2003 г. на Софийски градски съд е ангажирана отговорността на [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение за произлезлите от събитието вреди в размер на сумата 20 000 лв., ведно със законните лихви от 22.07.2003 г. и разноски в размер на 1 094.60 лв., като с част от обезщетението - 4 860.10 лв., е извършено прихващане. Установено е чрез неоспорено заключение на съдебно - счетоводна експертиза, че в изпълнение на съдебното решение застрахователното дружество е превело по сметката на ЧСИ Н. К. по изп. дело № 20067890400201 сумата 23 767.68 лв., включваща присъдените от съда суми, натрупаните след влизане на решението в сила законни лихви, такси и разноски за изпълнителното производство. Преводът е извършен на 28.09.2006 г. и с него е погасено окончателно задължението на [фирма] като застраховател по застраховката "Гражданска отговорност" по повод на събитието от 7.11.2001 г. с общ размер 28 627.78 лв., от които 23 767.68 лв. погасени чрез плащане и 4 860.10 лв. - чрез прихващане. От факта на плащането е възникнало и право за застрахователното дружество да претендира от [фирма] в качеството му на презастраховател по сключения на 7.01.2000 г. договор за презастраховане половината от сумата 28 627.78 лв., т. е. 14 313.89 лв. Моментът на плащането - 28.09.2006 г., е поставил началото на петгодишната погасителна давност за реализиране на вземането на застрахователя за сумата 14 313.89 лв. и тази давност не е изтекла към датата на предявяване на иска - 21.04.2008 г., както неправилно е приел въззивният съд. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, а спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция с осъждане на ответника да заплати на касатора дължимата сума от 14 313.89 лв., ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за трите инстанции в размер на 3 469.64 лв., отразени в представения по делото и неоспорен списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,