Определение № 9879 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9424/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следв. във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. К. Б. от гр. София, действащ чрез пълномощника адв. Андонов, против определение № 22298 от 27.06.2025г., постановено по административно дело № 5511/2025 по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за разглеждане на заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, обективиран в писмо с изх. № 94-В-13/25/08.05.2025 г. на заместник-министъра на правосъдието, и жалбоподателят е осъден да заплати на Министерството на правосъдието сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на съдебния акт и вместо него отмяна на оспорения отказ и връщане на делото на административния орган за произнасяне по депозираното на 30.09.2024г. заявление от В. Б.. Ответникът по частната жалба – заместник министъра на правосъдието, действащ чрез процесуалния представител гл. юрк. Рътарова, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че жалбата е подадена в указания срок за обжалване срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт от лице с правен интерес. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на В. Б. срещу изричния отказ на заместник-министъра на правосъдието, обективиран в писмо с изх. № 94-В-13/25/08.05.2025 г. да разгледа по същество подаденото от жалбоподателя заявление по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Административният орган се е позовал на констатациите от извършена проверка от Инспектората към ВСС на представените доказателства и посочените данни по заявлението, материализирани в Констативен протокол изх. № РС-24-593/17.01.2025 г. и допълнение към него от 11.04.2025 г., изготвени от Специализираното звено на ИВСС. В тях се съдържа подробна хронология на движението на досъдебно производство № 614/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16299/2022 г. на СГП, включително и частичното му прекратяване с Постановление от 03.04.2024 г. /л. 66-76/, както и проведените съдебни производства по обжалването му до влизането му в сила с Определение № 701/04.07.2024 г. на САС, с което е потвърдено определение № 1302/25.04.2024 г. на СГС по НЧД № 2208/2024 г. Обсъден е и изготвения обвинителен акт от 09.08.2024 г., с който спрямо заявителя са повдигнати обвинения за следните престъпления: 1. чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК; 2. чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; 3. чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК; 4. чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 НК, образуваното в тази връзка нохд № 4946/2024 г. по описа на СГС, НО, 8 състав и насрочените по него с.з. на 12 и 25.11.2024 г., на които не е даден ход на делото. Специализираното звено на Инспектората към ВСС е приело заявлението по чл.60а от ЗСВ за подадено по неприключило наказателно производство, поради което не подлежи на разглеждане по реда на глава трета „а“ от ЗСВ. С писмо с изх. № 94-В-13/25/08.05.2025 г., зам.министъра на правосъдието е уведомил заявителя Б., че заявлението е подадено преждевременно, тъй като наказателното производство образувано срещу него е висящо и правата му за присъждане на обезщетение не са възникнали. Цитирано е и правото му по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ да предяви иск за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, когато производството е висящо. Предявявайки права по чл.60а от ЗСВ, заявителят е представил Постановление на СГП, с което частично е прекратено ДП № 614/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16299/2022 г. на СГП по отношение на повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Претенцията се за обезщетение обосновал с факта, че повече от 4 години от образуване на производството посочените обвинения били оттеглени, като с действията и бездействията си органите на досъдебното производство грубо са нарушили правото му на разглеждане и решаване на наказателното досъдебно производство в разумен срок, което е основание да бъде обезщетен от държавата. Първоинстанционният съд приел административната процедура за законосъобразно извършена, а оспорения отказ за издаден от материално компетентен орган, от заместник-министъра на правосъдието, оправомощен съгласно Заповед № ЛС-01-18/22.04.2024 г. на министъра на правосъдието, при спазване на процедурата визирана в чл. 60а – чл. 60ж от ЗСВ.   Очертан е спорния по делото въпрос доколко заявлението на лицето е допустимо за разглеждане или същото е преждевременно подадено, предвид наличието на висящо наказателно производство /ДП № 614/2022 г., пр. пр. № 16229/2022 г. Съдът подробно се е позовал на практиката на ЕСПЧ относно крайния момент на наказателното производство, което приключва с влязъл в сила акт. Обоснован е правен извод, че с частичното прекратяване на наказателното преследване по отношение на В. Б. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и такова по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, наказателното производство спрямо него не е приключило поради преследване на подсъдимия за извършени други престъпления, което обстоятелство по несъмнен и категоричен начин го изключва от кръга на правоимащите лица, водещо до недопустимост на подаденото от него заявление. Правният извод на съда е основан на изготвения обвинителен акт от 09.08.2024 г. по ДП № 614/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16299/2022 г. на СГП спрямо заявителя са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 152, ал.1, т. 2,пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК; чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК; чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е образувано в тази връзка нохд № 4946/2024 г. по описа на СГС, НО, 8 състав, което е висящо. Съдът законосъобразно е разгледал жалбата срещу изричния отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт по реда на глава десета, раздел IV, чл. 197 – чл. 202 от АПК. По същество АССГ е обосновал правилен извод за законосъобразност на оспорения отказ предвид обстоятелството, че Б. към 30.09.2024 г. - датата на сезиране на органа, не попада в кръга на лицата, очертан от разпоредбите на чл. 60а, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗСВ, които имат право да подадат заявление за нарушаване на правото им за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Възраженията на жалбоподателя не могат да бъдат споделени. Заявлението по чл. 60а от ЗСВ се явява преждевременно подадено, тъй като в разпоредбите на чл. 60а, ал. 2 се изисква лицата, които подават такова заявление, да са страни в приключило производство. С частичното прекратяване на наказателното преследване по отношение на В. Б. за извършено престъпление, наказателното производството не е приключило поради преследване на подсъдимия за извършени и други престъпления от общ характер, което обстоятелство по несъмнен и категоричен начин го изключва от кръга на правоимащите лица, водещо до недопустимост на подаденото от него заявление. Поради това административният съд, като е преценил за законосъобразен процесния отказ на заместник-министъра на правосъдието и е отхвърлил жалбата на Б., при което постановил съдебния си акт в съответствие с приложимия закон – чл. 60а от ЗСВ, поради което актът му следва да бъде оставен в сила. Основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 във връзка с чл. 236 във връзка с чл. 200, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,