Определение № 4712 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4646/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на касаторите З. А., В. А., В. А., В. В., Д. А., В. П., А. П., А. Т. и П. Т., всички чрез адв. К., за изменение на постановеното на 09.07.2026 г. решение по настоящото дело в частта за разноските, чрез присъждане допълнително и на сторените от молителите разноски пред въззивната инстанция, в размер на 54 076.62 лв., равняващи се на 27 648.94 евро. Насрещната страна „К. - 2001“ О. оспорва молбата по съображения, извлечени от разликата между поправяне, изменение и допълване на съдебния акт. От друга страна поддържа, че няма основание за присъждане на съдебни разноски общо и неразделно на всички ищци, без оглед на това, кой от тях каква част от тези разноски е понесъл. Молбата е процесуално допустима и основателна: разноските са поискани своевременно от жалбоподателите с касационната жалба, към която е приложен списък по чл. 80 ГПК. Доказателствата за извършването им се намират в кориците на делото. С оглед изхода на спора, молителите имат право на разноски както за въззивната, така и за касационната инстанция. Върховният касационен съд е съобразил това обстоятелство, но с решението си е присъдил само разноските, сторени в касационното производство. Разликата между допълване и изменение на съдебното решение в частта за разноските е изяснена в т.8 и 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, според което хипотезата на допълване на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, докато във втората хипотеза, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В същия смисъл е и постоянната съдебна практика, израз на която са определение № 1667 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 559/2023 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 146 от 12.02.2014 г. по ч. т. д. № 250/2014 г. на ВКС, І т.о. и мн. др. С оглед изложеното, постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищците още и разноските, сторени от молителите пред въззивния съд. Без значение за основателността на молбата за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК е фактът, че всички разноски, доказателствата на извършването на които са приложени на л. 256 – 260 от делото на САС, са били заплатени единствено от ищцата З. А.. Ответникът не може да възразява за начина, по който тези разноски ще бъдат разпределени между нея и останалите ищци, тъй като този въпрос касае единствено техните вътрешни отношения. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,