Определение № 169 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4777/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. А. А., чрез адв. И. Т., срещу определение № 2529 от 18. 09. 2023 г. по ч. гр. д. № 2675/2023 г. на ВКС, 2 г.о., с което е върната, като недопустима, частна жалба вх. № 7687 от 29. 06. 2023 г., подадена от К. А. А. срещу определение № 1877 от 28. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 2675/2023 г. на ВКС, 2 г.о. Твърди се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му при несъобразяване с разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и с обстоятелството, че върнатата частна жалба е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо определение на ВКС. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на състава на ВКС за администриране на частна жалба вх. № 7687 от 29. 06. 2023 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. За да върне подадената от К. А. А., чрез адв. И. Т., частна жалба вх. № 7687 от 29. 06. 2023 г. срещу определение № 1877 от 28. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 2675/2023 г. на ВКС, 2 г.о., съставът на ВКС е приел, че същата е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт на ВКС. Определението е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК предвижда възможност за обжалване на постановени от ВКС определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК пред друг състав на ВКС. Актовете на ВКС, постановени по такива частни жалби, са окончателни, тъй като ГПК не предвижда възможност за контрол на правилността им от друг състав на ВКС. Същите нямат и преграждащ характер, тъй като с тях се извършва преценка на законосъобразността на преграждащо определение на друг състав на ВКС. С постановяването им възможността за проверка законосъобразността на преграждащото определение или разпореждане на ВКС се изчерпва. Не следва извод в обратен смисъл от нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК, която урежда възможността за подаване на частна касационна жалба срещу определения, постановени от въззивен съд, нито от разясненията, дадени с ТР № 5/2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Затова актът на състав на ВКС, с който се потвърждава прекратително определение на друг състав на ВКС, имащо преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, е окончателен и не подлежи на последващ контрол от друг състав на ВКС, а подадената срещу него частна жалба е недопустима и подлежи на връщане. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,