Определение № 6651 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. Ц. Г. от гр. Търговище, чрез представител по пълномощие – адв. С. Симеонов от Адвокатска колегия – Шумен против Определение № 946/13.05.2026 год., постановено по административно дело № 181/2026 год. по описа на Административен съд – Търговище. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и постановено в несъответствие с целта на закона. Развити са доводи, че жалбоподателят не е бил уведомен за това, че товарният автомобил (собственост на работодателя му „Жоте 87“ ЕООД) е със служебно прекратена регистрация, поради което липсва както умисъл, така и небрежност. В подкрепа на това твърдение е заявено и обстоятелството, че липсва публично достъпен регистър на служебно дерегистрираните моторни превозни средства. Доводите на оспорващия са допълнени и с твърдението, че същия ще бъде лишен от възможността да управлява МПС, да изпълнява служебните си задължения и да упражнява професията си като мебелист – не може да посещава адресите във връзка с монтаж на мебели и съответно е лишен от средства за издръжка на него и семейството му. Заявена е и вероятността, оспорващият да бъде освободен от работа. В този смисъл се твърди, че както по отношение на оспорващия, така и по отношение на семейството му ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно определение и постановяване на друго по силата на което да се спре предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Претендира се и присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Производството по адм. дело № 181/2026 год. пред Административен съд – Търговище е образувано по повод жалба от Г. Ц. Г. от гр. Търговище, чрез процесуалния му представител – адв. С. Симеонов от Адвокатска колегия - Шумен против ЗППАМ № GPAM-1296151/20.04.2026 год., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против Г. Г. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че се отнема и СУМПС [номер]. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че на 20.04.2026 год., около 14.30 часа в гр. Варна по улица „Уста Колю Фичето“ до номер 4 в посока към ул. „Атанас Москов“ управлява товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Жоте 87“ ЕООД, като автомобила е със служебно прекратена регистрация от дата 24.03.2026 год., поради липса на ЗГО, видно от справка в РСОД, с което е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В жалбата, инициирала първоинстанционното производство е формулирано и особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Като фактически основания за така заявеното искане е посочена възможността за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, доколкото същия, без СУМПС не може да упражнява професията си на мебелист, тъй като не може да посещава адресите за монтаж на мебели. В подкрепа на така заявеното твърдение, към жалбата е приложен трудов договор № 8/23.06.2025 год. с работодател „Жоте 87“ ЕООД и работник – Г. Ц. Г.. След анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно, поради което е постановил Определение № 946/13.05.2026 год. по адм. дело № 181/2026 год. по описа на съда, с което е отхвърлил искането на Г. Ц. Г. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-1296151/20.04.2026 год., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. След анализ на заявените от частния жалбоподател твърдения, с оглед приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намира постановеното определение за неправилно. От доказателствата по делото се установява, че на 20.04.2026 год., около 14:30 часа, в резултат на извършена полицейска проверка, против Г. Ц. Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4176202/20.04.2026 год. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е вписана констатацията, че управлявания товарен автомобил е със служебно прекратена регистрация от 24.03.2026 год., поради липса на ЗГО (Застраховка „Гражданска отговорност“). От приложената по делото справка АИС-КАТ-Регистрация е видно, че товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Жоте 87“ ЕООД е със служебно прекратена регистрация, считано от 07:08 часа на 24.03.2026 год. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО. В справката е отразено и обстоятелството, че считано от 16:17 часа на 20.04.2026 год., регистрацията на МПС е служебно възстановена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема от правна страна следното: В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Текстът на чл. 22 от ЗАНН указва, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. С оглед на това, защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото от цитираната служебна справка се установява, че управлявания от частния жалбоподател товарен автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 24.03.2026 год. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отново от цитираната справка АИС-КАТ-Регистрация се установява наличието и на тази хипотеза, доколкото именно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 16:17 часа на 20.04.2026 год., служебно е възстановена регистрацията на съответното МПС. Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и уведомяване на административния орган за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези нови фактически обстоятелства са възникнали след полицейската проверка и съставянето на АУАН, както и след постановяване на ЗППАМ, но не са взети предвид от първоинстанционния административен съд. Сключената валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и възникналото въз основа на този факт служебно възстановяване на регистрацията на МПС безспорно съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати и целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя Г. Г. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява трудовите си задължения се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на оспорената ЗППАМ. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на частния жалбоподател. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващия следва да се присъди сумата от 315,34 евро, от които 15,34 евро за платената държавна такса и 300,00 евро за платеното в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие № 49/15.05.2026 год. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,