Решение № 1306 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез старши юрисконсулт Първанов, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 7852/07.06.2024 г. по административно дело № 2750/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което същият е осъден, да заплати на С. Г. Ш. от гр. Пловдив, на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 552 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане № 0-21-999-00-0002309694/01.12.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. НОИ счита за недопустима исковата претенция за обезщетение за адвокатско възнаграждение. Твърди, че в производството липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира извършените съдебни разноски. Ответникът – С. Г. Ш., в писмен отговор, подаден от адвокат Георгиев оспорва касационната жалба като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено и в съдебното заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение № 7852/07.06.2024 г. по административно дело № 2750/2024 г. на Административен съд София–град е осъдил НОИ, да заплати на С. Г. Ш. от гр. Пловдив, на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 552 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл. 117 от КСО на Разпореждане № 0-21-999-00-0002309694/01.12.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София, отменено с Разпореждане № А-21-999-00-0002333659/04.01.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. За да достигне до този резултат административният съд е установил, че с Разпореждане № 0-21-999-00-0002309694/01.12.2023 г. е отказано отпускането на парично обезщетение по чл.50,ал.6 от КСО за използван отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ) при раждане на дете от 20.11.2023г. до 04.12.2023г. С. Г. Ш. е обжалвал това разпореждане, за което се е възползвал от услугите на Адвокатско дружество Георгиев и Петров. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.12.2023 г., с което дружеството е било упълномощено да представлява жалбоподателя по административното производство. Договорено е било възнаграждение в размер на 552 лв., което е било платено на два пъти по банков път съответно на 18.12.2023 г. и 19.12.2023 г., за което били представени банкови преводи. Въз основа на подадената жалба Разпореждане № 0-21-999-00-0002309694/01.12.2023 г., издадено Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-София град, е било отменено, като незаконосъобразно с Разпореждане № А-21-999-00-0002333659/04.01.2024 г., издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-София град. При това положение, съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – разпореждане, впоследствие отменено. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт – процесното разпореждане, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане, с което на Ш. е било отказано отпускането на парично обезщетение за използван отпуск при раждане на дете от 20.11.2023г. до 04.12.2023 г. Посочил е, че ищецът е направил разход за адвокатско възнаграждение, именно във връзка с оспорване на разпореждането на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-София град, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 552 лв., каквато сума е заплатил Ш.. Приел е, че ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В настоящия случай безспорно е налице Разпореждане № А-21-999-00-0002333659/04.01.2024г.,издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-София град, с което е отменено Разпореждане № 0-21-999-00-0002309694/01.12.2023 г., издадено Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-София град. В чл. 117, ал. 1 КСО е регламентирано обжалване по административен ред, като пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби, вкл. срещу отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл. 117, ал. 5 КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в административното производство не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“. Доколкото обжалването на разпореждането на ръководителя на ТП на НОИ не може да бъде извършено директно пред съда, а само по административен ред пред директора на ТП на НОИ, то ищецът, за да защити правата си, е трябвало да стори разноски по обжалването. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа, по най-добрия и адекватен начин, за да се защити личния интерес, какъвто е правото на парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО за използван отпуск при раждане на дете по чл. 163, ал. 8 от КТ. В тази връзка, правилно е отразеното в обжалваното решение виждане на съда, че издаденият административен акт е необходимо условие за съществуването на договора за правна помощ и съдействие. Адвокатската защита не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, но е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с различни социални въпроси като отпускане на пенсия, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на атакувания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. С оглед на което, за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вреди, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт - отменен по съдебен ред; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат - необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. В случая е установено по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие пред административния орган е представен по делото и в него е вписано възнаграждение в размер на 552 лева, които са били заплатени по банков път. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда - намаление на имуществото на засегнатото лице. Възражението на касатора относно размера на адвокатското възнаграждение за касационното производство е неоснователно. Сключеният договор между лицата е с правно основани чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв, поради което съдът намира за обосновано да присъди възнаграждение на процесуалния представител в производството в размер на 400лв., което би било обосновано, с оглед обичайният размер присъждан по подобен род дела. С оглед изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение