Определение № 8 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 863/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. М. - чрез адв. Л. К. от АК П., срещу определение № 41 от 09.03.2021 г., постановено по т. д. № 2/2020 г. от състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС. С посоченото определение са оставени без разглеждане предявените от К. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД искове с правно основание чл.47, ал.2 ЗМТА и чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА за прогласяване нищожност, евентуално - за отмяна, на арбитражно решение № 2191 от 31.10.2013 г. по в. а. д. № 2191/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНМ - [населено място], и е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първия състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че изводът в определението за предявяване на исковете извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА поради надлежно връчване на арбитражното решение през 2017 г. е основан на приложена към арбитражното дело молба от 30.06.2017 г. до ЧСИ М. Б., която не е подписана от него. Навежда оплакване, че съставът на ВКС се е позовал на посочената молба, без да му предостави възможност да изрази становище по нея и да оспори положения под текста й подпис. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище в [населено място], който изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определени. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, изр.2 ГПК. За да остави без разглеждане предявените в условията на евентуалност от К. Д. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД искове с правно основание чл.47, ал.2 ЗМТА и чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА, съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че исковете са предявени извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА и са процесуално недопустими. Съдебният състав е основал извода си за пропускане на срока на молба с вх. № 4835/30.06.2017 г., приложена към изисканото по инициатива на ищеца изп. дело № 2530/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Молбата съдържа искане до съдебния изпълнител за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на посоченото изпълнително дело, образувано във връзка с изпълнителен лист, издаден на основание влязлото в сила арбитражно решение по в. а. д. № 2191/2013 г. на „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. В текста на молбата е отразено, че същата изхожда от К. М. - длъжник по изпълнителното дело. Като е съобразил съдържанието на молбата, съдебният състав е приел, че към датата на депозирането й - 30.06.2017 г., ищецът е знаел за арбитражното решение, поради което тримесечният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е започнал да тече от 30.06.2017 г. и е изтекъл на 30.09.2017 г., т. е. преди подаване на исковата молба по чл.47 ЗМТА на 06.12.2019 г. С частната жалба ищецът в производството по чл.48 и сл. ЗМТА е ангажирал съдебнопочеркова експертиза с цел доказване на оспорването на авторството на молбата от 30.06.2017 г. След като е преценил оспорването за допустимо, с определение № 247 от 01.06.2021 г. настоящият състав на ВКС е назначил съдебнопочеркова експертиза и е насрочил делото в открито заседание за изслушване на вещото лице. Според приетото в съдебно заседание на 20.10.2021 г. заключение, изготвено от вещо лице С. Х., подписът в адресираната до ЧСИ М. Б. молба с вх. № 48335/30.06.2017 г. е положен от К. Д. М.. Заключението е оспорено от частния жалбоподател и във връзка с оспорването е назначена разширена експертиза в състав от три вещи лица. Депозираното от разширената експертиза заключение потвърждава категорично констатацията в заключението на вещото лице Х., че подписът в молбата е изпълнен /положен/ от К. М.. Настоящият състав на ВКС кредитира експертните заключения и въз основа на тях приема, че К. М. е автор на молбата и че обективираното в нея искане за прекратяване на изпълнителното дело, образувано във връзка с арбитражното решение по в. а. д. № 2191/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНМ - [населено място], изхожда от него. Предвид установените в хода на производството по чл.274, ал.2 ГПК факти, обжалваното определение е правилно. Съгласно чл.48, ал.1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В практиката на ВКС по приложение на чл.47, ал.2 ЗМТА е възприето разрешението, че срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА се отнася и до исковете за прогласяване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА. Срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА е преклузивен и пропускането му има за последица недопустимост на исковете по чл.47 ЗМТА и на образуваното по повод на тях производство. Исковата молба, с която са предявени исковете на К. М. по чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА, е постъпила във Върховния касационен съд на 06.12.2019 г. В исковата молба ищецът е посочил, че е узнал за оспореното с исковете арбитражно решение на 01.10.2019 г., но това твърдение се опровергава от приложената към арбитражното дело молба с вх. № 48335/30.06.2017 г. до ЧСИ М. Б.. Молбата изхожда от ищеца - частен жалбоподател, а съдържащото се в нея искане за прекратяване на изпълнителното дело по несъмнен начин сочи, че към датата на депозиране на молбата - 30.06.2017 г., частният жалбоподател е знаел не само за съществуването на арбитражното решение, но и за предприетото въз основа на него принудително изпълнение. Поради това правилен е изводът на първия състав на ВКС, че преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е започнал да тече от 30.06.2017 г. /предвид липсата на доказателства за връчване на решението или за узнаването му към по-ранна дата/ и е изтекъл на 30.09.2017 г. С изтичане на срока е преклудирано правото на ищеца да оспорва арбитражното решение по реда на чл.48 и сл. ЗМТА и определението, с което са оставени без разглеждане предявените на 06.12.2019 г. искове за прогласяване нищожност или за отмяна на решението и е прекратено производството по тях, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,