Определение № 232 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 350/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. Д. от [населено място], чрез пълномощника му – адв. Д., против разпореждане № 41/28.01.2016 г. на Председателя на І ТО при ВКС, ТК, с което е върната искова молба по чл.47 ЗМТА с вх.№ 14729/03.12.2015 г., на основание чл.129 ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовностите й. Частната жалба изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок и е редовна. В нея са изложени оплаквания, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че няма по-точни данни по кое арбитражно дело е осъден, извън тези, посочени в самия изпълнителен лист, които са цитирани в исковата молба /арб. дело № 3028/2015 г. по описа на АС „Център за алтернативно разрешаване на спорове” С./. Моли да бъде изискано за справка т.д.№ 2974/2015 г. на СГС, за да установи съдът, по кое арбитражно дело е издаден изпълнителният лист против него, след което разпореждането да бъде отменено. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна по същество. Жалбоподателят не е отстранил нередовностите на подадената от него исковата молба, указани в надлежно връчено на 14.01.2016 г. разпореждане от 09.12.2015 г. на Председателя на І ТО при ВКС, ТК. Те не се изчерпват само с посочване на правилния номер на арбитражното дело, решението по което се моли да бъде отменено. С разпореждането на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи име и адрес на ответника, цена на иска, съгласно чл.127 ал.1 т.т.2-3 ГПК, съответно доказателства за довнасяне на дължимата държавна такса в пълен размер, след уточняване на цената на иска, ако такова се налага, както и да представи доказателства за момента на узнаване на решението, с оглед преценка за спазване на срока по чл.48 ЗМТА /втора страница на П. с отбелязана дата на връчването й/. В разпореждането се съдържа и предупреждение за последиците в случай на неизпълнение на указанията в срок, а именно, че исковата молба ще бъде върната. До изтичане на срока, а и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане, нито един от посочените по-горе пороци на исковата молба не е бил поправен, поради което в пълно съответствие с процесуалните правила на чл.129 ал.3 ГПК Председателят на І ТО при ВКС, ТК е разпоредил връщането на нередовната искова молба. Горното обуславя извода, че обжалваното разпореждане № 41/28.01.2016 г. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,