Определение № 6262 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3483/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административно процесуалният кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба от Ц. М. М., подадена чрез процесуалния представител адв.А. Кръстев, против определение № 2547 от 09.03.2026 год., постановено по адм.д.№ 2189/2026 год. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост. Оспорва извода на тричленния състав, че актът, в оспорената му част, не го засяга непосредствено и лично, а отттам и че не е налице пряк и непосредствен интерес от оспорването. поддържа, че отмяната на оспорения от него член 2 на Наредбата за достъпа на нотариусите до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи" би довело да удовлетворяване на интересите му. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния си представител Б. Джурин, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол по чл.229, ал.1, т.1 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без разглеждане оспорването на Ц. М. М. на член 2 от Наредбата за достъпа на нотариусите до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“, приета с ПМС №312/17.12.2009 г., обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009 г. /Наредбата/. За да постанови обжалвания акт, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбата на Ц. М. е процесуално недопустима на осн. чл.159, т.4 АПК. Жалбоподателят няма пряк, личен и непосредствен интерес от отмяна на атакувания текст на Наредбата, тъй като актът не засяга пряко и непосредствено правата и законните му интереси и не поражда задължения за него. Определението е валидно, допустимо и правилно. Пред тричленния състав на ВАС е оспорен член 2 от Наредбата за достъпа на нотариусите до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“ с доводи, че същият противоречи на Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/, тъй като предоставя индивидуален достъп до данните от НРБЛД само на нотариусите и помощник-нотариусите, вписани в регистъра на Нотариалната камара, както и съдиите по вписванията в случаите на заместване по ЗННД, но не и на останалите лица, извършващи нотариални удостоверявания, свързани с разпореждане с недвижими имоти, а именно органите на местната администрация, посочени в чл. 83, ал. 1 и българските консулски длъжностни лица в чужбина, посочени в чл. 84, ал. 1 ЗННД. Фактите, въз основа на които жалбоподателят е изградил тезата си, че е засегнат пряко и непосредствено от оспорения текст на Наредбата, са установени вярно от тричленния състав на ВАС и в синтезирани мотиви се свеждат до следното: М. е закупил недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], община Левски, област Плевен с НА №31, том 9, рег. номер 5189, дело 915 от 15.12.2022 г. на нотариус Х. Кулев, за които е заплатил 40 500 лв.; при осъществяване на сделката продавачът Л. И. Л. се легитимира като собственик с НА №108, том 8, рег. № 4772, дело 846 от 23.11.2022 г. на нотариус Х. Кулев. При изповядването на тази сделка Л. се е явил като пълномощник на продавача Д. А. А. и като купувач. Представил е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа №188/21.11.2022 г. и нотариално удостоверяване на съдържанието №189, том I, акт №12/21.11.2022 г. на кмета на [населено място], община Левски. С влязло в сила Решение №135/25.06.2024 г. по гр. д. №98/2023 г. на Районен съд – Левски е прието за установено, че недвижимите имоти са собственост на Д. А. А. и той е осъден да предаде владението им. Със същото решение е прогласена недействителността на пълномощното с №188/21.11.2022 г. и на договора за покупко – продажба на недвижими имоти между Д. А. А. и Л. И. Л., обективиран в НА №108, том 8, рег. № 4772, дело 846 от 23.11.2022 г. В контекта на тези факти жалбоподателят е поддържал, че неистинското пълномощно е заверено от кмета без той да може да извърши проверка за съответствието между снимката на представената му лична карта и снимката на лицето в информационната система на МВР, тъй като оспореният от него член 2 от посочената наредба не му предоставя достъп до тази система. В резултат на това, нормата на член 2 засяга неговите права и доказателство за това е настъпилата евикция; разпоредбата би могла и в бъдеще да засегне неговите права и законни интереси. При тези данни, обосновано първоинстанционния съд е формирал извода, че оспорената правна норма не засяга пряко жалбоподателя, нито ограничава или засяга правната му сфера. Това е така, тъй като дори и с отмяната на оспорената разпоредба от Наредбата не би се стигнало да удовлетворяване на интересите му. Разпоредбите на чл. 120 ал. 2 КРБ както и чл. 15 и чл. 147 ал. 1 АПК определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва, т. е. същото да има пряк и непосредствен интерес от обжалване. Според Решение № 5 от 17 април 2007 г. на Конституционния съд по дело № 11 от 2006 г. интересът от оспорване трябва да е пряк и непосредствен. Този интерес трябва да е личен и пряк, защото с оспорването се цели да се премахнат или предотвратят настъпилите неблагоприятни последици от акта и постигането на положителни правни резултати. Следователно, има се предвид прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на съответния субект, адресат на акта. В разглеждания случай, правилно тричленният състав е приел, че не е налице такава взаимовръзка. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството поради липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателя да оспорва разпоредбата на чл.2 от Наредбата за достъпа на нотариусите до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи", съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.1 пр.1 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия