Определение № 236 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. С. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 27.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 6242/ 2019 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса, дължима по подадената от нея частна касационна жалба срещу постановеното от същия съд по същото дело определение № 78/ 09.01.2020 г. Жалбоподателката поддържа, че отказът за освобождаването й от задължение за плащане на държавна такса е необоснован, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки за удовлетворяване на искането й. Поради това счита разпореждането за незаконосъобразно и претендира за отмяната му. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния Софийски градски съд делото е образувано по искова молба на В. С. срещу С. Я., предявен е осъдителен иск за сумата 300 000 лв. С исковата молба ищцата е поискала да бъде освободена от задължението за плащане на държавна такса за иска, по което искане първоинстанционният съд не се произнесъл. Той дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и като намерил, че те не са изпълнени в срок, с определение от 27.09.2019 г. постановил връщането й. Ищцата обжалвала определението и поискала да бъде освободена от задължението да внесе държавна такса по частната жалба. С определение от 07.11.2019 г. първоинстанционният съд отхвърлил това искане, а актът му, както и определението за връщане на частната жалба, били потвърдени с определение на Софийски апелативен съд № 78/ 09.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 6242/ 2019 г. По подадената от ищцата частна касационна жалба срещу това определение въззивният съд изискал да бъдат отстранени нередовностите й, като бъде представен документ за внесена държавна такса от 15 лв по сметка на Върховния касационен съд. Ищцата поискала да бъде освободена от това задължение, като с обжалваното в настоящето производство разпореждане от 27.04.2020 г. това искане било оставено без уважение. Разпореждането е законосъобразно. При заявяване на искането за освобождаване на държавна такса ищцата е подала декларация за материално и гражданско състояние, в която е декларирала, че притежава право на собственост върху апартамент в [населено място], право на собственост върху 1/3 идеална част от гора и нива (имотите не са индивидуализирани по местонахождение и площ), месечен доход от пенсия в размер 240 лв, както и непостоянни доходи от адвокатска практика. Установява се от данните по делото, че същата е вписана като адвокат в Софийска адвокатска колегия. Има заболявания, но не и такива, които да са от естество да попречат на упражняването на професията й. При тези обстоятелства ищцата разполага с възможност да внесе държавна такса в размер 15 лв без това да й създаде затруднение, затова законосъобразно с обжалваното разпореждане искането й за освобождаване от това задължение е оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд