Решение № 3528 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, чрез юрисконсулт Христова, против Решение № 9732 от 24.06.2024 г., постановено по адм. дело № 9124/ 2023 г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). С обжалваното решение съдът, по жалба на „Никора 2000“ ЕООД- гр.София, е отменил Задължително предписание № КД-03-118(5)/ 08.07.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което е разпоредено възстановяване на естественото състояние на Каменишко дере, в частта на имот с идентификатор 38558.14.306 по Кадастралната карта и регистър на гр.Копривщица. С решението Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е осъдена да заплати и направените от дружеството- жалбоподател разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди издаденото предписание. Касаторът в молба от 01.12.2025 г. чрез юрисконсулт Христова, поддържа касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 03.02.2025 г. излага аргументи в подкрепа на жалбата срещу съдебния акт. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът- „Никора 2000“ ЕООД гр.София, чрез адвокат С. Динев, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Излага твърдения за незаконосъобразност на предписанието, поради което изводите на решаващия съд в тази насока счита за обосновани и законосъобразни. Иска оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице релевираните в нея основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд- състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението е постановено след връщане на делото от касационната инстанция за ново разглеждане и е по жалба на „Никора 2000“ ЕООД, срещу адм. акт на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Предмет на оспорване пред АССГ е било задължително Предписание № КД-03-118(5)/ 08.07.2022г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което, поради забраната в чл.143, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.155, ал.1, т.22 от същия, е разпоредено възстановяване на естественото състояние на „Каменишко дере“, в частта на имот с идентификатор 38558.14.306 по Кадастралната карта и регистър на гр.Копривщица. Предписанието е издадено след постъпил сигнал с вх.№ КД-03-118/ 03.06.2022 г., относно неправомерно изградени водни обекти в землището на гр.Копривщица и извършена на 13.06.2022 г. проверка на място от представители на Басейнова дирекция, РИОСВ и община Копривщица и служител на хотел „Орлов камък“, обективирана в констативен протокол /КП/ № ПЗ-246 от същата дата, при която е установено, че през поземления имот, собственост на „Никора 2000“ ЕООД, преминава воден обект: „Каменишко дере“, като в границите на имота са изградени неголеми разширения на дерето, запълнени с вода с приблизителна дълбочина от 0,5 до 0,8 м. и площ около 0,200 дка, за които дейности във водния обект в БДИБР не е постъпвала информация и няма издадени разрешителни, съгласно изискванията на Закона за водите. В първоинстанционното производство в изпълнение на дадените с Решение № 8616/ 18.09.2023 г. по адм. дело № 1514/ 2023 г. на ВАС указания е назначена СТЕ, заключението по която съдът е приел за обективно и компетентно изготвено. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения - предписанието не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. Счел е, че актът не съдържа описание на естественото състояние на дерето и състоянието му след осъществената намеса, няма яснота колко са изградените разширения с характеристичните им данни, поради което и даденото предписание е неясно. Посочил е също и че „Каменишко дере“ не съществува в този район. По изложените съображения адм. съд отменил оспореното предписание. Настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за валидно, допустимо и правилно. Изводите на адм. съд кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и са формирани след правилната им оценка, като при постановяване на решението съдът не е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основен въпрос по делото е приложението на нормата на чл.143, т.1 от ЗВ, с която са забранява нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, с оглед защита от вредното въздействие на водите. Разглеждан е въпроса за състоянието на проводимостта на процесното дере- десен приток на река Ширенейска, и дали дали тази проводимост е нарушена в разглеждания участък. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган- директор на басейновата дирекция, който на основание разпоредбата на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите е компетентен да прави предписания по отношение на дейностите, върху които упражнява контрол. Дейностите във воден обект и промяната на неговото естествено състояние следва да се осъществяват на база издадено разрешително по чл.46, ал.1, т.1 и т.10 ЗВ. Неизпълнението на това задължение води до налагане на имуществена санкция– чл.200, т.1, т.7 ЗВ. Защитата от вредно въздействие на водите се осъществява чрез адм. регулиране (превантивно планиране и оценка на риска), строителни и технически мероприятия (диги, корекции, язовири и укрепване на брегове) и поддържане на речните легла- чл.138, ал.4, т.1 и т.5 ЗВ. Поддържането на речните легла включва– почистване от наноси, растителност и осигуряване на проводимост- чл.140, ал.3, т.2 и т.6 ЗВ. Първоинстанционният съд, правилно е установил, че при издаването на предписанието е допуснато съществено нарушение на административно-процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Адм. акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл.35 и чл.36 от АПК. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 143, т. 1 ЗВ забранява нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици. Правилно АССГ е установил, че действително в имота на жалбоподателя са извършвани дейности по почистване на дерето и по оформяне на каскадни водоеми, но част от бреговите форми са се оформили и вследствие на ерозионни процеси. Във връзка със спорните въпроси съдът е събрал доказателства, в т.ч. и чрез съдебно- техническа експертиза. От нейното заключение, прието без възражения по делото се установява, че в имота на дружеството са извършени дейности, по почистване на дерето и по оформяне на каскадни водоеми, като проводимостта на естествения воден поток не е ограничена. Предвид това изводът на съда за липса на извършено нарушение на чл.143, т.1 от ЗВ е правилен. Безспорно е установено от заключението на СТЕ, че в съществуващото състояние на дерето проводимостта и естественият му воден поток не са ограничени. Поради това съдът правилно е приел, че жалбоподателят е извършил дейности, които представляват облагородяване на терена и имат ефект защита от вредното въздействие на водите по чл. 138, ал. 4, т. 1 ЗВ. Не са налице доказателства за нарушаване на естественото състояние на речното легло, което прави предписанието, издадено в нарушение на материалния закон. Адм. орган не е уточнил какво представлява естественото състояние на дерето- доколкото, част от него е в резултат на ерозионни процеси. Същият е дал неясно предписание, като има неяснота относно мястото, където се намира обекта. Неясно е и разпореденото, като целен резултат. Адм. съд правилно е приел, че обжалваното предписание е издадено в нарушение на принципа за съразмерност и пропорционалност. Тезата за превеса на обществения над частния интерес, не изключва значимостта на втория. Фиксирането на границата, до която се простира предимството на обществения интерес, е най- необходимото за постигането на целта на адм. акт. До този предел е допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите на административния акт - чл. 6, ал. 2 АПК. Извършените от дружеството дейности по почистване и укрепване на дерето не са нарушили проводимостта и естественият воден поток на дерето и същевременно осигуряват да се постигне ефект в насока защита от вредното въздействие на водите. Поради това процесното административно предписание не съответства и на целта на закона. Не са налице релевираните от касатора пороци, съставляващи отменителни касационни основания по чл.209, т.З АПК. Оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора съдебни разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Ответникът не претендира разноски. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение