Определение № 287 от 30.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 65/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. С. чрез процесуалния й пълномощник – адв. С. Н., срещу определение № 3020 от 27.10.2025г. по ч.т.д. № 1539/2025г. на ВКС, ТК, 1 т.о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба с вх.№ 11492 от 29.04.2025г., подадена срещу решение № 312 от 19.03.2025г. по в.гр.д.№ 777/2023г. на Апелативен съд София. Жалбоподателката поддържа, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди, че постановеният акт е в пряко противоречие с правото на ЕС и в частност с решение на СЕС от 17.05.2022г. до дело С-600/19 и решение от 29.02.2024г. по дело С - 724/22. Според жалбоподателката съдът следва да разгледа жалбата й, дори и при влязло в сила решение по гр. д. №623/2020г. на ОС - Перник в частта, в която е осъдена да заплати сумата от 20 001,78 шв.фр., тъй като тя е потребител и не се допускал отказ да се провери служебно неравноправния характер на договорните клаузи, независимо от действието на силата на пресъдено нещо и преклузивния срок. Излагат се доводи, че въззивната й жалба незаконосъобразно била приета за просрочена и върната. Жалбоподателката изтъква и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 271, ал. 2, изр. 2 ГПК. По подробно изложените съображения претендира отмяна на определението, допускане на жалбата й до разглеждане и уважаването й от ВКС. Ответникът по частната жалба – „Юробанк България“ АД оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 17.12.2025г., подаден чрез процесуалния му пълномощник – адв. М.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: Съставът на ВКС по т.д. № 1539/2025г. е приел, че с първоинстанционното решение по гр.д.№ 623/2020г. на ОС Перник ответницата А. С. е осъдена да заплати сумата 20001,78 CHF представляваща част от общо претендираната по договор за потребителски кредит № HL от 11.07.2008 г. изискуема главница от 24930,63 швейцарски франка, и сумата 1 250,70 лв. - нотариални такси, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, като искът за разликата до пълния предявен размер от 24 590,58 швейцарски франка е отхвърлен. Констатирал е, че решението е било обжалвано от двете страни, но подадената от ответницата С. въззивна жалба с разпореждане № 212/23.02.2022г. на ОС – Перник е върната като просрочена. Разпореждането е потвърдено с определение на САС, а последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 169 от 09.03.2023г. по ч.т.д. № 86/2023г. на І т.о. на ВКС. С въззивното решение САС се е произнесъл само по депозираната от банката въззивна жалба, като с него е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част - за отхвърляне на исковата претенция за главница за разликата над 20 001,78 шв. франка до 24 590,58 шв. франка. ВКС в обжалваното определение е изтъкнал, че съгласно възприетия в ГПК ред на триинстанционно обжалване, на касационно обжалване подлежат въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища, но не и първоинстанционните решения на районните и окръжните съдилища. Отчел е, че първоинстанционното решение в осъдителната си част е влязло в сила, то не е било предмет на въззивното производство и в същата част въззивното решение не би могло да бъде обжалвано с касационна жалба, а подадената е процесуално недопустима, поради липса на предмет. Съставът на ВКС е изтъкнал, също и че въззивната жалба на ищеца е отхвърлена, т.е. резултатът на спора не е променен и исковите претенции срещу ответницата са отхвърлени. По тези съображения е намерил касационната жалба за недопустима и я е оставил без разглеждане. ВКС, настоящият състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и следва да бъде разгледана по същество. Частната жалба е неоснователна. Не могат да бъдат съобразени доводите на жалбоподателката, че независимо от влизането в сила на първоинстанционното решение, касационната й жалба била допустима предвид качеството й на потребител. Актовете на СЕС, на които се позовава, са свързани с предходно приключило друго производство и са неотносими към настоящия казус. С решението от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на сила на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение да провери неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя – след изтичането на срока за подаване на възражение – да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато при образуването на производството за принудително изпълнение посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок. В доразвитие на горната практика с решението от 29.02.2024 г. по дело С-724/22, СЕС е постановил следното: 1) чл. 7, § 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поради преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, стига въпросният съд да е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, да е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни, и да е посочил, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на въпросните клаузи; и 2) чл. 7, § 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, да предприеме служебно действия по събиране на доказателства, за да установи необходимите фактически и правни обстоятелства с цел да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато проверката, извършена от компетентния съд във фазата на заповедното производство, не отговаря на изискванията на принципа на ефективност, що се отнася до тази директива. Практиката на СЕС и ВКС по въпроса за преодоляване силата на пресъдено нещо и допустимостта на последващ процес за нищожност на потребителски договор или конкретни негови клаузи поради тяхната неравноправност, когато съдът в предходно, заповедно или друго производство, приключило с влязло в сила решение, не е изложил съображения по този въпрос било по възражение на потребителя, било служебно, не е приложима в случая. По настоящото дело не се касае за предходно приключило заповедно производство, а за процес, в хода на който ответницата като потребител е участвала, изложила е доводи и те са обсъдени от първата инстанция, но поради неподаване в срок на въззивната й жалба, първоинстанционното решение е влязло в сила. С него са обсъждани клаузите на договора относно неравноправността им и на ответницата е дадена възможност да упражни правата си на потребителска защита. Въззивният съд се е произнесъл единствено по жалба на ищеца, потвърждавайки отхвърлителната част на исковите претенции на банката, т.е. при благоприятен за ответницата резултат. Както е отразил в мотивите си съставът на ВКС, постановил обжалвания акт, касационното производство има за предмет въззивно решение и не е допустимо подаване на касационна жалба срещу влязло в сила първоинстанционно решение. Касационната жалба на ответницата срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му пред въззивния съд част, е недопустима и поради липсата на правен интерес. Правен интерес от обжалване е налице, само когато постановеното решение е неблагоприятно за обжалващия. В случая с въззивното решение е потвърден първоинстанционният акт само в частта за отхвърляне на исковете на ищцовата банка в посочените размери, което изключва правния интерес на ответницата от обжалване на благоприятното за нея решение. Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В този смисъл са и задължителните разяснения в т. 18 на ТР №1/04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, в която част тълкувателният акт не е загубил действието си и при новия ГПК от 2008г. Неоснователни са доводите, изтъкнати в частната жалба, относно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 271, ал.2, изр.2 ГПК, която в случая е неотносима, тъй като касае предявени при условията на евентуалност искове. Предвид приключилото производство по обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба на ответницата като просрочена и влизането в сила на акта, включително след двуинстанционен съдебен контрол / връщането е потвърдено с определение на САС, а последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 169 от 09.03.2023г. по ч.т.д. № 86/2023г. на І т.о. на ВКС/, не могат да бъдат споделени и твърденията на частната жалбоподателка, че въззивната й жалба не била просрочена. Предвид изложеното изводът на състава на ВКС за недопустимост на жалбата и оставянето й без разглеждане е в съответствие със закона и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено. Разноски не се следват на жалбоподателката, а от ответника не е заявено искане за присъждане на такива. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,