Определение № 50006 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3172/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2439/11.05.2022 г., подадена от М. А. Х. и М. С. С., чрез адвокат К. Б., срещу решение № 92 от 22.03.2022 г. на Окръжен съд – Перник по гр. д. № 645/2021 г., имащо характер на определение по чл. 248 ГПК, с което е допълнено решение № 3 от 6.01.2022 г. по гр. д. № 645/2021 г. на същия съд в частта му за разноските, като са осъдени М. А. Х. и М. С. С. да заплатят на Л. А. Й. сумата 450 лв., представляваща направените от нея разноски по делото. В атакувания пред ВКС съдебен акт съдът е изложил, че с въззивното решение е присъдил, съобразно изхода на спора, в полза на ответницата по въззивната жалба Л. А. Й. направените разноски по делото, но е пропуснал да стори същото в полза на другата ответница. Ето защо е допълнил решението си по делото по реда на чл. 248 ГПК в посочения по-горе смисъл. Жалбоподателките намират горното решение (определение) за незаконосъобразно, тъй като въззивният съд е присъдил на Л. Й. и М. Х. разноски сумарно в размер на 800 лв., което е в нарушение на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Считат, че след като въпросните ответници имат общи интереси и общ процесуален представител, не следва да им се определя отделно адвокатско възнаграждение за всяка една от тях. От насрещните страни не е постъпил отговор на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Пред въззивния съд двете ответници по въззивната жалба – Л. А. Й. и Л. А. Й., са представлявани по пълномощие от адвокат И. В., като по делото са представени два договора за правна защита и съдействие, сключени между адвоката и всяка една от посочените страни, в които е отразена договорена и заплатена в брой сума за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. От адвокат И. В., като пълномощник на Л. Й. и Л. Й., е направено искане за присъждане на горните суми с молба, депозирана преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание пред Окръжен съд – Перник, към която са приложени договорите за правна защита и съдействие и списъци по чл. 80 ГПК, във всеки от които е визирана сумата от 350 лв. С постановеното по делото решение № 3 от 6.01.2022 г. въззивният съд, като е намерил въззивната жалба за неоснователна, е присъдил претендираните разноски в размер на 350 лв. само в полза на Л. Й.. Не се е произнесъл по искането на Л. Й.. Настоящият съд счита, че обжалваното решение (определение) е недопустимо и следва да бъде обезсилено за сумата над 350 лв., тъй като е налице произнасяне свръх петитум в тази част. В останалата част определението следва да бъде потвърдено. Съображенията му за това са следните: При постановяване на решението (определението) по чл. 248 ГПК съдът е съобразил нормите на ГПК, както и приетото в ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Уговарянето от всяка от двете ответници по въззивната жалба (ответници по обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 108 ЗС), на отделно възнаграждение, дължимо на упълномощения от тях адвокат, не противоречи на правните норми, а е в съответствие с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като размерът на възнаграждението (по 350 лв.) в никакъв случай не е прекомерен с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,