Определение № 94 от 29.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1471/2013 г.

Производството е образувано по молба на [фирма] от 01.11.2012 г. за отмяна на решение № 212/17.10.2012 г. по гр.д. № 643/2012 г. на Белослатински районен съд /БсРС/ на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Молителят иска отмяна на посоченото решение, тъй като не са взети предвид от БсРС негови възражения във връзка с издадената заповед за изпълнение, заявлението с искане за която е подадено на 02.05.2012 г., а заповедта е издадена на 03.05.2012 г. Ответната страна – [фирма] оспорва молбата като счита, че тя не отговоря на предвидените в ГПК основания за отмяна на решение, неоснователна и недоказана е. Подробни съображения излага в писмен отговор. Настоящият състав на ВКС счита, че подадената молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК не следва да се допуска до разглеждане, поради следните съображения: Иска се отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК на неприсъствено решение на БсРС от 17.10.2012 г., постановено по реда на чл.239 ГПК. Защитата срещу неприсъствено решение е регламентирана в разпоредбите на чл.240 ГПК. Съгласно чл.240 ал.1 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъственото решение в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото, поради изчерпателно изброени от закона причини. Съгласно чл.240 ал.2 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. Налице е изрично предвидена в процесуалния закон възможност за защита срещу неприсъственото решение, поради което е недопустимо да се иска отмяна на такова решение по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Приложима е изрично предвидената в процесуалния закон възможност по чл.240 ГПК, а не общият ред по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК, които основания са и само посочени в молбата, без изложени съображения за наличието им. Ето защо, настоящият състав на ВКС счита, че подадената молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК не следва да се допуска до разглеждане. На основание чл.78 ал.4 ГПК на ответната страна следва да се присъдят направените и поискани разноски в размер на 630 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съдът: