Определение № 602 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Постъпили са две молби, първата от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си областния управител на област С. Д. К. и втората от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Ц., за спиране изпълнението на влязлото в сила въззивно решение № 359 от 01.02.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр.д. № 2807/2006 г., което е предмет на молби за отмяна, първата с вх. № 4702/22.02.2012 г. от Държавата, на основание чл. 304, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а втората от 02.05.2012 г. от [фирма], на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбите за отмяна са подадени срещу въззивното решение в частта му, с която [фирма] е осъдено на основание чл. 109 ЗС да премахне част от постройката, представляваща магазин „С.”, от частта с площ 196 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 344 кв.м., представляващо имот пл. № 12 от кв. 398 по плана на [населено място], м. „Центъра”, собственост на Р. И. Х., Денка Н. К., Б. С. К., Й. И. К., Т. К. П., Р. Т. П., И. С. М. и И. С. Д.. Съгласно чл. 309, ал. 1 ГПК, молителят може да поиска спиране изпълнението на решението при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК, като представи надлежно обезпечение, размерът на който се определя съобразно чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В конкретния случай по отношение на молителя Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, спирането на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение не е обусловено от внасяне на обезпечение с оглед приложимата по аналогия разпоредба на чл. 391, ал. 4 ГПК, съгласно която държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 З. се освобождават от внасяне на гаранция. По отношение молбата за отмяна на [фирма] размерът на обезпечението следва да се определи съгласно чл. 282, ал. 3 ГПК от съда на сумата от 3 000 лв., която следва да бъде внесена от молителя в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Върховния касационен съд, след което да му се издаде препис от настоящото определение. В случая са налице основанията по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК за спиране изпълнението на посоченото по-горе влязло в сила въззивно решение, като по отношение на молителя [фирма] то следва да се изпълни след внасяне на определеното от съда обезпечение в размер на 3 000 лв. по сметка на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,