Определение № 3681 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 901/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на П. В. Р., подадена чрез адв. Г. Н. и по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез гл.инспектор В. П., против определение № 478 от 21.10.2025г., поправено по реда на чл. 247, ал.1 ГПК с определение № 223/19.05.2026г., постановени по в.гр.д.№ 156/2025г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното определение съдът е уважил частично молбата на Р. по чл. 248 ГПК, като изменил постановеното по делото решение № 150/19.08.2025г. в частта за разноските и осъдил КОНПИ да плати на П. В. Р. сумата 5 000 лева-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и оставил без уважение молбата за разликата над 5 000 лева до пълния претендиран размер 9 000 лева. Жалбоподателят Р. обжалва определението в отхвърлителната му част. Излага съображения, че присъденият от въззивния съд размер на адвокатското възнаграждение не е достоен и справедлив, тъй като не е съобразен с вложения от адвоката труд и със защитавания интерес. Жалбоподателят КОНПИ обжалва определението, в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК е уважена. Сочи, че първоначално определеният във въззивното решение размер 2 000 лева на възнаграждението на адвоката на ответника Р. е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, с обстоятелството, че пред въззивния съд не са събирани нови доказателства и производството е протекло в едно открито съдебно заседание. Всяка от страните в писмен отговор оспорва частната жалба на насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира частните жалби за процесуално допустими-подадени са в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По отношение на тяхната основателност, съдът намира следното: С решение № 150/19.08.2025г.по в.гр.дело №156/2025г. Бургаският апелативен съд е потвърдил обжалваното пред него от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество решение № 27/ 16.01.2025г. по гр.дело № 1747/2022г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне исковете на Комисията, предявени против Р. М. К., С. Т. К. и П. В. Р. за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвид постановения резултат, съдът е осъдил КОНПИ да плати на всеки от ответниците разноските за адвокатско възнаграждение по 2 000 лева, като е намерил за основателно възражението на Комисията за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответниците пред въззивната инстанция. С процесуално допустима молба ответникът Р. е поискал, на основание чл. 248 ГПК, изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 9 000 лева за въззивното производство. С атакуваното пред ВКС определение, въззивният съд е уважил частично молбата, като е посочил, че с оглед решението на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С 438/22 и формираната след постановяването му съдебна практика на ВКС, не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; тези размери могат да служат единствено за ориентир при произнасяне по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК или при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Приел е, че в случая макар във въззивното производство да не са събирани допълнителни доказателства, адв. Н., като пълномощник на ответника Р. е осъществила в пълен обем защитата му, като се е явила в проведеното по делото единствено открито съдебно заседание, преди което е подала писмен отговор на въззивната жалба, на въззивната частна жалба, разглеждана в същото производство, а след това и писмени бележки (защита) на правната теза, поддържана от доверителя й. С оглед установената всестранна процесуална защита, осъществена във въззивната инстанция от адв. Н. и като е взел предвид характера на делото, естеството на положения от адвоката високо квалифициран труд, но също съобразявайки, че за дейността си в първа инстанция, при пълно развитие на съдебния спор и демонстрирана максимална процесуална активност по представителството на страната е получила възнаграждение 11 500 лева, апелативният съд е приел, че във фазата на въззивния процес е обосновано и адекватно на извършената правна работа да се присъди хонорар 5000 лева, тъй като претендираният размер 9 000 лева, като адвокатско възнаграждение във въззивното производство е прекомерен. Определението на Бургаския апелативен съд е правилно, тъй като е съобразено със закона и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Законосъобразни са съображенията на апелативния съд, основани на задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС - чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C- 438/22 и формираната въз основа на него практика на ВКС, която е непротиворечива относно това, че националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, а размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде определен съобразно разпоредбите й. Дори посочените в Наредбата размери съдът да използва за ориентир при определяне на възнагражденията, той е длъжен да съобрази вида на претенцията/спора, етапът на производството, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото. Преценката на всички тези обстоятелства не трябва да е изолирана от изискването адвокатското възнаграждение да се присъди за положения труд и в размер, който е обоснован и справедлив. Това са примерно изброени критерии, очертани от практиката на ВКС при определяне на съответно на действително положените процесуални усилия по делото и справедливо по размер адвокатско възнаграждение (определения по ч. т. д. 117/2026г. и по ч. т. д. № 222/2025г. на І ТО, по гр. д. № 1706/2023г. на ІІІ ГО и др. ). В случая ответникът по делото П. Р. е осъществил защита в производството пред въззивната инстанция, чрез своя процесуален представител адв. Н., изразяваща се в изготвяне и подаване на аргументиран отговор на въззивната жалба на КОНПИ и отговор на подадената от Комисията частна жалба, участие в открито съдебно заседание пред апелативния съд, изготвяне и представяне на писмени бележки. След като съобрази естеството на правния спор-искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, неговата фактическа и правна сложност с оглед на въведените в спора факти и изложените правни твърдения, както и с оглед конкретно извършените от процесуалния представител на страната процесуални действия, количеството извършена работа и засегнатия интерес, ВКС не установи несъответствие между размера на възнаграждението, определен от апелативния съд – 5000 лева (равностойни на 2256,45 евро) и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. При съобразяване и на разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/2022г. съдът счита, че определеното възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и се явява справедливо и обосновано, с оглед положения от адвоката труд. Предвид изложеното подадените против определението на Бургаския апелативен съд частни жалба са неоснователни, а атакувания с тях съдебен акт следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО