Определение № 10152 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК. Образувано е по частна жалба на П. Н. В., чрез адвокат Й. Алексиев срещу определение №10460/07.08.2026 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 2421/2026 г., с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 2371217/24.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор Я. Костадинов към РУ 04 при ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор или друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на определението, поради неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото от значение за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка съгласно чл. 166, ал.2 АПК. Искането е за отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Ответникът - мл. автоконтрольор към РУ 04 при ОД на МВР – Варна не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на П. Н. В. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 2371217/24.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор Я. Костадинов към РУ 04 при ОД на МВР – Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор или друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С жалбата съдът е сезиран и с искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената принудителна административна мярка на основание чл. 166, ал. 2 АПК. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения индивидуален административен акт, като е приел, че от страна на оспорващия не е доказано, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди. Определението е недопустимо. Защитата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК срещу допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт е допустима в хода на съдебното му оспорване и цели да предотврати непропорционално засягане правата на оспорващия до решаване въпроса за законосъобразността на административния акт с влязло в сила съдебно решение. В конкретния случай от данните и доказателствата по адм. дело № 2421/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, се установява, че след постановяване на обжалваното определение № 10460 от 07.08.2026 г., оспореният административен акт е оттеглен на 2.10.2026 г. от неговия издател - Я. Костадинов, мл. автоконтрольор към РУ 04 при ОД на МВР - Варна, поради отпадане на основанието за прилагане на мярката по чл. 171, т.1, б. "б" ЗДвП, както и че с определение № 12680/05.10.2026 г. по адм. дело № 2421/2026 г. Административен съд - Варна е оставил жалбата на П. Н. В. без разглеждане и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 3 АПК. След като заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е оттеглена от административния орган, който я е издал, то и искането за спиране на предварителното й изпълнение, е останало без предмет, което обуславя неговата недопустимост и съответно недопустимост на обжалваното определение, с което съдът го е оставил без уважение. Съгласно чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК за допустимостта на обжалвания съдебен акт касационната инстанция следи служебно. Последващото оттегляне на оспорения административен акт, препятства произнасянето по същество на искането за спиране на предварителното му изпълнение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК обжалваното определение следва да бъде обезсилено и да се прекрати делото в частта по искането за спиране. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,