Решение № 5967 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2014. г.

Решение № 5967 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2014. г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Сливен чрез адв. Д. Орманов срещу решение № 33 от 30.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касаторът твърди неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли съдебното решение да бъде обезсилено като постановено по недопустимо поради липса на правен интерес оспорване или отменено като незаконосъобразно с произтичащите от това правни последици. Касационният жалбоподател, Общински съвет - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е постъпила молба, съставляваща писмено становище по съществото на спора, в което подробно са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Ответникът, заместник областният управител на област Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява . От същия по делото е постъпило писмено становище по същество с твърдения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по оспорване на заместник-областния управител на област Сливен, обективирано в негова заповед № РД-11-16-001/2.01.2014 г., срещу Решение № 1010 на Общински съвет- Сливен, прието с Протокол № 34 на заседание на общинския съвет, проведено на 28.11.2013 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация / ЗМСМА/ не се приема предложението за изменение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община - Сливен / Наредбата/. Първоначално внесеното предложение на Временната комисия за разработка на конкретни предложения, свързани с провежданите в община Сливен данъчна и ценова политики е за изменение разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 3 от Наредбата, касаеща освобождаването от местни такси, както и приемането на нова разпоредба - нов чл. 44б със следното съдържание: " Намаляват се с 50 % всички такси за технически и административни услуги от Раздел VI и Раздел VII, свързани с инвестиционния процес върху поземлени имоти, придобити от общината след продажба, учредено право на строеж или друга разпоредителна сделка за срок от 3 години след придобиване на имота. " В хода на самото заседание на общинския съвет при обсъждане на предложението за изменение на Наредбата, вносителят на предложението оттегля същото по отношение т. "г" от изменението на чл. 16, ал. 4, т. 3 от Наредбата и предложението за приемане на нов чл. 44б, поради което на гласуване е подложено само изменението на чл. 16, ал. 4, т. 3 от Наредбата, което, след предложеното изменение, има следното съдържание: " Освобождават се от такса "битови отпадъци" инвеститори на територията на общината, ако инвестицията, която са направили, представлява нова или преустроена и обновена сграда за производствена и/или търговска дейност, с балансова стойност за годината на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация над 300 000 лева и е свързана с разкриване на повече от 15 нови работни места, а за инвестиции при които се преотстъпва сградата или част от нея под наем - повече от 30 нови работни места. а/ Освобождаването е срок от 5 години, считано от годината, в която обектът е въведен в експлоатация. б/ За годината на въвеждане на сградата в експлоатация, таксата се преизчислява, включително и за месеца на въвеждането. в/ Декларираният до 31 януари на всяка от оставащите до срока по буква "а" години средно списъчен брой работни места, е основание за освобождаване от заплащане на ТБО за обекта през текущата година. При деклариран в същия срок средно списъчен брой по-малък или равен от горепосочения брой, както и при неподадена декларация, включително през годината, следваща последната година от срока, лицето дължи ТБО за периода, за който е било освободено. " С обжалвания в настоящото производство съдебен акт АС - Сливен, тричленен състав е отменил Решение № 1010 на Общински съвет- Сливен, прието с Протокол № 34 на заседание на общинския съвет, проведено на 28.11.2013 г. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че оспореният акт на ОбС-Сливен е незаконосъобразен като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че неправилно като правно основание на атакуваното решение на общинския съвет е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА. Видно от съдържанието на гласуваната част от предложението за изменение на Наредбата, предмет на гласуване е не определяне размера на местна такса по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, а определяне на категорията лица, които се освобождават от заплащане на вече определена по размер местна такса и реда за това освобождаване от заплащане. Предвид горното АС-Сливен е заключил, че се касае не за решение по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, а за такова по чл. 11, ал. 3 във вр. с чл. 8 от Закона за нормативните актове във вр. с чл. 21, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. Горното обстоятелство се отразява пряко на преценката налице ли е приемане на предложението за изменение на Наредбата или същото не е прието с оглед изискуемото мнозинство по чл. 27 от ЗМСМА. Административният съд е приел, че с оглед характера и правното основание на атакуваното решение, приложима е разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА - за да е налице приемане на изменението на Наредбата, за него следва да са гласували повече от половината от присъстващите съветници, а не повече от половината от общия брой на съветниците по чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, както ако решението беше с правно основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и каквото мнозинство неправилно е отчел председателстващия заседанието на общинския съвет. Доколкото общият брой на общинските съветници при ОбС-Сливен е 41, на заседанието от 28.11.2013 г. са присъствали 28 съветника, а "за" приемане на изменението на Наредбата са гласували 19 съветника, съдът е стигнал до извода, че предложеното изменение в поддържаната му част е било прието при условията на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА. Въпреки това в противоречие с процесуалните правила и в нарушение на материалния закон е формулирано решение с диспозитив" не приема предложението за изменение на Наредбата" вместо правилния диспозитив: " Приема изменение на чл. 16, ал. 4, т. 3 от Наредбата ...".По горните съображения АС-Сливен е отменил атакуваното решение на общинския съвет като незаконосъобразно. Съдебното решение е неправилно. Неправилно мнозинството от съдебния състав на АС-Сливен е приело, че атакуваното по съдебен ред решение на ОбС-Сливен не е с правно основание чл. 27, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, поради което за приемането му е необходимо обикновено мнозинство по чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, а не квалифицираното мнозинство по чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА- повече от половината от общия брой на общинските съветници. Оспореният административен акт е издаден от орган на местното самоуправление, комуто законодателят, съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ е предоставил право да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделени видове такси. Освобождаването от заплащане на дължима такса означава, че адресатът е ползвател на услугата, но за него е налице юридически факт, който поражда субективно право да не изпълни задължението си за плащането й, без от това да последват негативни законни последици. Законодателят не е определил критерии, при които общинският съвет може да освободи лицето, което дължи ТБО. Въпросът е предоставен изцяло в оперативната самостоятелност на органа. При какви условия общинският съвет ще освободи определени лица от заплащане на таксата е от изключителната компетентност на органа за местно самоуправление. Единственото условие на законодателя е освобождаването да бъде за категории лица. Безспорно подложеното на гласуване изменение на Наредбата касае освобождаването от заплащане на определена по размер такса "Битови отпадъци" за определена категория лица- инвеститори на територията на община Сливен с инвестиции над 300 000 лв и минимален брой осигурени работни места. Според настоящия съдебен състав, макар гласуваното изменение на Наредбата да не се отнася пряко до определяне размера на ТБО, доколкото освобождаването от заплащането й за определена категория лица създава за тях субективното право вместо да дължат определения размер такса за ползване на услугата, при ползването й да заплащат 0.00 лв, това решение по правните си последици за тази категория лица се приравнява на определяне за тях на ТБО в размер на 0.00 лв. По горните съображения общинският съвет правилно е посочил като правно основание за приемане на процесното изменение на Наредбата разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и правилно е преценил, че при гласуването следва да се приложи квалифицираното мнозинство по чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА- повече от половината от общия брой на общинските съветници. Тъй като общинските съветници в Общински съвет- Сливен са 41 на брой, а "за" изменението на Наредбата са гласували едва 19 общински съветника, което е по-малко от общия брой на всички общински съветници, правилно ОбС-Сливен е приел решение с диспозитив " Не приема предложението за изменение на Наредбата ..." В този смисъл настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите, изложени в особеното мнение на съдия Слав Бакалов, с което е подписано атакуваното съдебно решение. Като е приел, че освобождаването от такса битови отпадъци е решение, което не изисква квалифицирано мнозинство по чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, тъй като по предмета си не съставлява определяне размера на таксата, АС-Сливен е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, а спорът- решен по същество от ВАС, като оспорването срещу акта на ОбС- Сливен следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода от спора и предвид направеното своевременно от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, такива следва да бъдат присъдени в полза на общински съвет- Сливен в размер общо на 580 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение