Определение № 7981 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 54/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 251 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане подадено от председателя на Патентно ведомство на Република България за изменение на решение № 3810 от 10.04.2025 г., постановено по адм. дело № 54/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, в частта за разноските, с което Патентно ведомство е осъдено да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД разноски по делото в размер на 23920 лева за двете инстанции и тълкуване на посочения съдебен акт. Иска се съдът да уважи направеното пред касационната инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и да измени решението в частта на разноските като определи претендираното адвокатско възнаграждение за първа инстанция и за касационната инстанция съобразно минималните възнаграждения за адвокатите в България. В сезиращия акт са изложени съображения за трайната практика във връзка с основанието за заличаване на търговската марка, във връзка с чл. 11, т. 7 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), относно заблудата. Председателят на Патентното ведомство претендира тълкуване на съдебния акт, като иска съдът да обясни за кои от регистрираните стоки и услуги, регистрацията на марката е възможно да въведе в заблуждение потребителите и следва да бъде заличена на това основание. Ответникът - „Център за градска мобилност“ ЕАД, чрез адв. Ц. Димитрова, изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Относно искането за тълкуване на част от мотивите „Център за градска мобилност“ ЕАД счита, че по същество представлява искане за преразглеждане на решението. Счита решението на ВАС за правилно. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди доводите в искането и доказателствата по делото намира следното: Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решение № 3810 от 10.04.2025 г., постановено по адм. дело № 54/2025 г. ВАС е: 1) отменил решение № 21246 от 25.10.2024 г. по адм. дело № 1854/2024 г. на Административен съд – София-град (АССГ); 2) отменил решение № РС-222-(1)/13.12.2023 г. на председателя на Патентно ведомство; 3) върнал делото като преписка на председателя на Патентното ведомство за ново произнасяне по подаденото искане с вх. № BG/N/2019/155574-(8)/12.04.2022 г. за заличаване на марка с рег. № 155574, „Жълта зона“, комбинирана, притежавана от „Бассмания-1“ ЕООД, за всички стоки и услуги, за които марката е регистрирана, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на решението; 4) осъдил Патентно ведомство да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД разноски за двете инстанции в размер на 23 920 лв. Посочената сума представлява държавна такса за касационната инстанция в размер на 370 лева, за първата съдебна инстанция - 50 лева, възнаграждение на вещо лице - 1000 лева, адвокатско възнаграждение - 1500 лева за първа инстанция и 21 000 лева (с ДДС) за касационна инстанция. С решението си съдът е отхвърлил възражението за прекомерност на разноските като неоснователно, като изрично е посочил, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, и икономическото измерение на казуса, както и обема на извършената дейност от процесуалния представител. Неоснователни са възраженията на искателя относно обхвата на защита, осъществен от адвокат Димитрова. Същата се явила в съдебно заседание, в което е изразила мотивирано становище относно правилността на обжалваното решение и е представила подробна писмена защита. Решението на съда в частта за разноските е мотивирано, а волята му е изразена в диспозитива на съдебния акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в тази част. „Център за градска мобилност“ ЕАД е представлявано от упълномощения адвокат, представена е писмена защита и са представени надлежни писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно изискванията на чл. 80 от ГПК. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло, включително и по разноските. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Искането за тълкуване съдържа аргументи по съществото на спора, несъгласие с крайния извод на съда и неговите мотиви. На тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, при условията на чл. 251, ал. 2 от ГПК, а мотивите могат само да подпомогнат установяването на действителната воля на съда, тъй като са указание за нея. В случая диспозитивът на решение № 3810 от 10.04.2025 г., постановено по адм. дело № 54/2025 г. по описа на ВАС, седмо отделение е ясен и не се нуждае от тълкуване. Предвид изложеното исканията на председателя на Патентно ведомство за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските и за тълкуване на съдебния акт, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 1 и чл. 251 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,