Определение № 421 от 16.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2018 г.

Производството е по чл.309,ал.1 ГПК, във вр. чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на П. Д. Х. и В. Д. Х., чрез процесуалния им представител адв. М., за спиране на изпълнението на влязло в сила решение от 12.07.2018г. по в.гр.д.№2666/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.06.2014г. по гр.д.№38016/2013г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявения срещу тях от [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение - т.е. на осъдителни въззивни решения - чл. 404, т. 1 ГПК, но не и по отношение на решения, постановени по установителни искове, какъвто е искът по чл. 422 ГПК, по който е образувано конкретното дело. По тези искове търсената защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, при което постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила. Освен това, при установителния иск по чл. 422 ГПК на изпълнение подлежи не въззивното решение, а издадената заповед за изпълнение /след окончателно влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането - чл. 416 ГПК, което е допълнителен аргумент за това, че влязлото в сила въззивно решение, с което се уважава установителния иск, не подлежи на изпълнение и следователно последното не подлежи на спиране. По изложените съображения подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение