Определение № 75 от 09.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1001/2025 г.

Подадена е от „Риал стейтс“ ЕООД, ЕИК 112633304, седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „В.“, [улица], ет. 7, ап. ***, представлявано от управителя Г. Н. В. „частна жалба“ срещу определение № 5690 от 05.12.2025 г., постановено по настоящото гр.д.№ 1001 /2025 г., с която заявява, че обжалва същото само в частта, с която дружеството е осъдено да плати разноски на ответниците по касация. Счита, че при отказ от касационна жалба разноски не се дължат, а евентуално моли присъдените разноски да се намалят на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Ответниците по молбата Д. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. ***, ет. ***, ап. ***и И. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. П., ул. „***“ № *** оспорват „частната жалба“, като заявяват, че я счита недопустима и по същество неоснователна. Заявяват, че присъдените разноски вече са им изплатени. Настоящият състав на ВКС намира, че подадената „частна жалба“ съставлява молба по чл. 248 ГПК, тъй като съдебният акт в частта за разноските не подлежи на самостоятелно директно обжалване. На такова подлежи определението по чл. 248 ГПК, ако е подлежал на обжалване и акта, чието изменение или допълване е поискано. Като молба по чл. 248 ГПК, искането е допустимо, тъй като е направено в срок и защото препис от отговора на касационната жалба не се връчва на жалбоподателя, поради което той не може да възрази по-рано за не дължимост или прекомерност. По същество молбата е неоснователна. Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Следователно правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес и при прекратяване на делото, без да е конкретизирано основанието, на което е прекратено производството и да се обвързва размера на разноските в зависимост от него. Щом ответникът е получил препис от исковата молба, респективно от въззивна или касационна жалба и е сторил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството, има право да бъде обезщетен за сторените разноски. Достатъчно условие за възникване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба, респективно от въззивната или касационна жалба. Всички разноски, свързани с упражняване на процесуални права във връзка с тези сезиращи съда книжа се дължат на ответника при прекратяване на производството. Предвид изложеното, доводът на „Риал стейтс“ ЕООД, че не дължи разноски, тъй като се е отказал от касационната жалба, е неоснователен. Съдът намира, че и възражението за прекомерност е неоснователно. Предявеният от ответниците по касация иск по чл. 108 ЗС е за пет имота с искане за отмяна на издадени констативни нотариални актове за тях. Подаденият отговор на касационната жалба от името на двамата е конкретен и подробен по заявените основания за допускане до касация – недопустимост на решението, противоречие със съдебната практика и очевидна неправилност, както и по оплаквания в касационната жалба. Анализирана е посочената от дружеството-касатор съдебна практика по всяко основание и по всеки въпрос, и е посочена такава, на която се позовават ответниците по касация в подкрепа на становището си за това, че не са налице основания за допускане до касация. Предвид изложеното, като съобразява, че отговора е по подадената касационна жалба, че оттеглянето на касационната жалба е направено след подаване на отговора по нея и съобразява обема извършена работа от процесуалния представител на ответниците по касация, намира, че няма основание за намаляване на присъдените разноски от по 1200 лв. за всеки от двамата ответници. Отделно от изложеното, според отговора на молбата, ответниците по касация вече са получили присъдените им деловодни разноски от по 1200 лв. на всеки от двамата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение