Определение № 1911 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11854/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 18.12.2025 г. на „Монси-52“ ЕООД, чрез управителя М. П. С., за изменение на определение № 12820 от 11.12.2025 г., постановено по адм. д. № 11854/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта относно разноските. В искането се твърди, че присъденото в полза на „Метрополитен“ ЕАД адвокатско възнаграждение, е прекомерно и противоречи на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1 от 2004 г.). Иска се изменение на определението в частта относно размера на адвокатското възнаграждение, възложено в тежест на „Монси-52“ ЕООД, като същото бъде съобразено с размера, предвидени в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. Ответната по искането страна – „Метрополитен“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. Миланов, в представен отговор, излага становище за допустимост и неоснователност на искането и моли за оставянето му без уважение. Останалите страни в производството не изразяват становище по искането за изменение на определението в частта по разноските. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд (ВАС), състав на второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определението, чието изменение в частта за разноските се иска, Върховният административен съд се е произнесъл по частна жалба на "Монси - 52" ЕООД против разпореждане № 36131 от 04.11.2025г., постановено по адм. дело № 11211/2025г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлено искането на дружеството по чл. 250 АПК да бъдат спрени строителни работи в имота му - ПИ идентификатор № [идентификатор], находящ се в гр. София, местност [местност] [улица], извършвани от Столична община (СО), Направление „Архитектура и градоустройство“ и „Метрополитен“ ЕАД и е оставено без разглеждане допълнително формулирано искане на дружеството да бъде възстановен достъпа до имота му, като производството в тази част е прекратено. С определението, чието изменение в частта по разноските се иска, е оставено в сила разпореждането № 36131 от 04.11.2025г. по адм.д. № 11211/2025г. по описа на АССГ. Предвид изхода на спора ВАС се произнесъл по разноските, като приел за основателни претенциите на ответниците по касация в тази връзка и уважил същите. На основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ осъдил „Монси-52“ ЕООД да заплати на ответника Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. На основание чл. 143 ал. 3 АПК осъдил „Монси-52“ ЕООД да заплати на ответника „Метрополитен“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания и доказан размер от 1 800 лева. Неоснователно е искането за изменение на определението в частта за разноските, по изложените в същото мотиви, че съдът не се е произнесъл по възражение за прекомерност на разноските. Както правилно се отбелязва и в отговора на „Метрополитен“ ЕАД по искането за изменение, такова възражение от страна на дружеството частен жалбоподател не е направено, нито в подадената от него частна жалба против разпореждане № 36131 от 04.11.2025г., постановено по адм. дело № 11211/2025г. по описа на АССГ, нито в последващ момент преди постановяването на окончателния съдебен акт - в случая определението, чието изменение в частта за разноските се иска. Т.е. съдът не е бил сезиран с искане за намаляване на разноските поради прекомерност и следователно основание за изменение на решението в тази връзка не е налице, тъй като съдът по този въпрос не се произнася служебно. За пълнота следва да се посочи, че настоящият състав намира, че договореното адвокатско възнаграждение, което е присъдено в полза на „Метрополитен“ ЕАД, не е прекомерно, с оглед на фактическата и правна сложност на делото (съобр. ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и Решение на СЕС по дело С-438/22). Минималното възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ съгласно чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа е 1 250 лева, а договореното и заплатено такова по представения договор за правна помощ и фактура е 1500 лева, като 300 лева са ДДС. Т.е. договореното и заплатено възнаграждение е малко над определение в Наредбата минимум. Въз основа на гореизложеното искането за изменение на определението в частта за разноските следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 176а АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,