Решение № 4730 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ДИГЕСТА-СИП“ АД, чрез адв. Вичев като процесуален представител, срещу решение № 24966 от 22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1086/2025 г. по описа на Административен съд - София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на оспореното разрешение за строеж. Претендира се присъдждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – главен архитект на район „Триадица“ - Столична община, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Ответникът – Български лекарски съюз, чрез адв. Чернева в съдебно заседание и в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „ДИГЕСТА-СИП“ АД, срещу разрешение за строеж № 64/20.11.2024г. на главен архитект на район „Триадица“ - Столична община, за временен открит паркинг за 65 паркоместа на основание чл. 55 ЗУТ. С обжалваното решение жалбата на дружеството „ДИГЕСТА-СИП“ АД е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нито към датата на произнасяне на административния орган - 20.11.2024 г., нито към приключване на устните състезания по делото - 11.07.2025 г., предвижданията на ПУП относно застрояването на имота не били реализирани. Подробният устройствен план не бил приложен по смисъла на §.22, ал.1, т.2 от ДР на ЗУТ. След като теренът бил празен и нямало нито позволено, нито започнато строителство върху него, той можел да се използва за временен открит паркинг в хипотезата на чл.55 т ЗУТ. Съдът е приел за безспорно установено, че имота, в който е разрешено строителството, съгласно действащия ПУП е с предназначение „за БЛС – администрация и хотел“. Посочено е, че съгласно чл.20, ал.1 ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. В ал.2 е предвидено, че основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл.8 ЗУТ, определено с подробния устройствен план. В настоящия случай с ПУП по отношение на процесния имот е предвидено основно застрояване – осеметажна административна сграда, която не е реализирана. Следователно ПУП не е приложен по отношение на основното застрояване по смисъла на §22, т.2 от ДР на ЗУТ. Именно поради това и с оглед разпоредбата на чл.55 ЗУТ, съдът е приел, че са били налице предпоставките на тази разпоредба за издаване на разрешение за строеж от главен архитект на район „Триадица“ - Столична община. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото писмени доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени правилни и обосновани правни изводи. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След направения от първоинстанционният съд анализ на доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба съдът е направил правилен и обоснован извод за законосъобразност на процесното Разрешение за строеж № 64/20.11.2024 г., издадено от главен архитект на район „Триадица“ - Столична община за строеж „Временен открит паркинг за 65 паркоместа на основание чл. 55 ЗУТ“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1001.895, планоснимачен район: Медицинска академия и ВВМИ, планоснимачен № 1, УПИ II – за блс – адм. и хотел, кв. 387, местност бул. „България – Медицински комплекс – медицински университет“, район „Триадица и е отхвърлил жалбата. Този извод на съда следва да бъде споделен, защото при съдебното оспорване е установено, че процесното решение за строеж на главен архитект на район „Триадица“ - Столична община е издадено в съответствие с разпоредбите на чл. 55, вр. с чл. 147, ал. 1, т. 10 ЗУТ, както и на чл. 20, ал. 1 ЗУТ и § 22, ал. 1, т. 2 ДР на ЗУТ. Съгласно чл.55 ЗУТ, до реализирането на подробния устройствен план поземлените имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 и други подобни открити обекти въз основа на разрешение за строеж, съответно разрешение за поставяне, при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет. В случая безспорно е установено, че процесният имот представлява незастроен урегулиран поземлен имот, в който предвижданията на действащия подробен устройствен план към момента на издаване на разрешението за строеж не са реализирани. Липсва изградено основно застрояване, липсва и започнало строителство въз основа на валидно издадено разрешение за строеж. При това фактическо положение са налице предпоставките на чл. 55 ЗУТ за временно използване на имота за открит паркинг, като издаването на разрешение за строеж е в рамките на материалната компетентност на административния орган и съответства на целта на закона. Неоснователни са доводите на касатора, че наличието на учредено право на строеж в полза на „ДИГЕСТА-СИП“ АД препятства издаването на разрешение за временен паркинг. Вещното право на строеж само по себе си не поражда задължение за започване на строителство, нито автоматично блокира възможността за временно ползване на имота по реда на чл. 55 ЗУТ, когато към релевантния момент не е реализирано строителство и не са налице действащи строителни книжа, които да удостоверяват започнат инвестиционен процес. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че нормата на чл. 55 ЗУТ има самостоятелно приложение и цели да позволи временно и обратимо използване на незастроени имоти до реализиране на предвижданията на подробния устройствен план. Законът не поставя като отрицателна предпоставка наличието на учредено право на строеж, когато същото не е упражнено чрез започване на строителство. Обратното тълкуване би довело до неоправдано ограничаване на възможността за временно използване на градската територия и би противоречало на целта на закона за оптимално използване на урбанизираните територии. Неоснователно е и възражението, основано на заключението на съдебно-техническата експертиза, доколкото същото не установява правна пречка за издаване на разрешението, а единствено възможни бъдещи затруднения при реализация на инвестиционни намерения. Подобни хипотетични последици не могат да обосноват незаконосъобразност на административен акт, издаден при наличието на всички законови предпоставки към момента на неговото постановяване. Настоящият състав намира още, че висящият спор относно учреденото право на строеж не е обстоятелство, което следва да бъде обсъждано, доколкото административният орган действа при обвързана компетентност и не може да предрешава вещноправни спорове, подлежащи на решаване по общия исков ред. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че разрешение за строеж № 64/20.11.2024 г. е издадено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Като е достигнал до същия краен извод, Административен съд – София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателна претенцията на ответника Български лекарски съюз за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева. Същата е своевременно направена, а разноските са доказани по основание и размер. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 2045,17 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение