Определение № 148 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5921/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 684/08.04.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 3807/2012, с което е потвърдено разпореждане № 684/01.06.2012 на Габровския окръжен съд по гр.д. № 178//2012, с което е признато и е допуснато изпълнението на решението от 08.03.2011 г. на Областния съд в Л., Обединено кралство по иск № Т., с което Н. Н. М. е осъден да заплати на П. Р. С. сумата 21.000 британски лири със законната лихва от 09.12.2010 г. и 100 британски лири разноски по делото и е допусната като обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот. Недоволен от решението е касаторът Н. Н. М., представляван от адв. М. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за значението на постановено в държава-член на ЕС решение за обявяване в несъстоятелност на длъжник (в първично производство по чл. 3, § 1 Регламент (ЕО) 1346/2000) за възможността да бъде признато и допуснато изпълнението на съдебно решение, с което се признава отделно парично вземане по искане на отделен кредитор, комуто е присъдено вземането (без да е открито вторично производство по чл. 3, § 2 Регламент (ЕО) 1346/2000), с оглед на задължението на кредитора, получил удовлетворение след откриване на първичното производство по несъстоятелност да възстанови на синдика полученото съгласно чл. 20, § 1 Регламент (ЕО) 1346/2000, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата П. Р. С., представляван от адв. К. Ш. от САК я оспорва, като счита че повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото, всички възражения срещу признаването и допускането на изпълнението се основат на разпоредби на Закона за несъстоятелността на О. кралство и биха довели до преразглеждане на спора в нарушение на чл. 36 от Регламент (ЕО) № 44/2001. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искането се урежда от Регламент (ЕО) № 44/2001, решението от 08.03.2011 г. на Областния съд в Л. е изпълняемо на територията на Обединено кралство, поради което то следва да бъде признато и изпълнението му допуснато и на територията на Република България. Длъжникът е обявен в несъстоятелност с решение № 7539-2010/12.04.2011 на Върховния съд на О. кралство и е назначен служебен синдик. Според Закона за несъстоятелността от 1886 г. не се допуска удовлетворяване на кредиторите извън производството по несъстоятелност, но това не е пречка по чл. 34, т. 1 от приложимия Регламент (ЕО) № 44/2001, тъй като несъстоятелността в България е уредена като търговска. Не съществува закон за фалит на физически лица и няма пречка срещу такива лица да бъде предприето индивидуално принудително изпълнение. Наложената възбрана отговаря на нуждата от обезпечение на вземането, а длъжникът, който притежава две самостоятелни жилища на първия и втория етаж от сградата може да защити единственото си жилище, след като бъде установено цялото му имущество и чрез жалба по чл. 435, ал. 2 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение