Решение № 4160 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на вътрешните работи на Република България- гр. София, подадена чрез гл. юрисконсулт Бучкова против Решение № 3023/ 27.06.2025 г. по адм. дело № 1374/ 2024 г. на Административен съд- Благоевград (АС Благоевград) в частта, с която същата е ОСЪДЕНА да заплати на С. С. К. сумата от 13 000 (тринадесет хиляди) лева- представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от отменена незаконосъобразна заповед и сумата от 1030 (хиляда и тридесет) лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от неполучени средства от МВР, вследствие на отменената Заповед № 8121К-10778/ 25.11.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.11.2021г.– датата на влизане в законна сила на Решение № 874/ 17.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1056/ 2020 г., на БлАС, с което е отменена Заповед № 8121К-10778/ 25.11.2020 г. на Министъра на вътрешните работи. В жалбата се поддържат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита се, че не е осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и ищецът не е доказал основание за дължимото обезщетение. Сочи се липсата на конкретни данни незаконосъобразният адм. акт да се е отразил негативно на ищеца, което доказва липсата на причинна връзка между незаконосъобразния акт и причинените вреди, които са последица на увреждането. Моли за отмяна на съдебното решение. При условията на алтернативност се иска намаляване на присъденото обезщетение. Претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- С. С. К. в подадения писмен отговор чрез адвокат А. Богоева и в съдебно заседание оспорва твърденията на касатора. Моли да се отхвърли изцяло предявената жалба и да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски, като представя списък и ДПЗС от 09.03.2026 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението на административния съд са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да се отмени постановеното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт на АС Благоевград е ОСЪДЕНО Министерството на вътрешните работи на Република България - гр. София да заплати на С. С. К. от Благоевград, [улица], сумата от 13 000.00 (тринадесет хиляди) лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за претърпените болки и страдания, причинени от отменената Заповед № 8121К-10778/25.11.2020 г. от Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.11.2021 г. – датата на влизане в законна сила на Решение № 874/17.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1056/2020 г., на БлАС, с което е отменена Заповед № 8121К-10778/ 25.11.2020 г. от Министъра на вътрешните работи, като е ОТХВЪРЛЕН иска за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 13 000 лева като неоснователен. Също така е ОСЪДЕНО Министерството на вътрешните работи на Република България - гр. София, да заплати на С. С. К., от Благоевград, [улица], сумата от 1030 (хиляда и тридесет) лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от неполучени средства от МВР, вследствие на отменената Заповед № 8121К-10778/25.11.2020 г. от Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.11.2021 г.– датата на влизане в законна сила на Решение № 874/ 17.05.2021г., постановено по адм. дело № 1056/ 2020 г., на БлАС, с което е отменена Заповед № 8121К-10778/ 25.11.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, като е ОТХВЪРЛЕН иска за обезщетение за имуществени вреди над уважения размер от 1030.00 лева като неоснователен. Освен това МВР- гр. София е ОСЪДЕНО да заплати на С. С. К. сумата от 2970 лева направените по делото разноски. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да достигне до този резултат адм. съд е приел за безспорно, че Заповед № 8121К- 10778/ 25.11.2020 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, е отменена с влязло в сила Решение № 874/17.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1056/ 2020 г. на АС Благоевград. Това съдебно решение е влязло в законна сила на 15.11.2021 г. Изложил е съображения, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, е установено, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, стрес, унижение, неудобство, притеснения в резултат на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Негативните емоции за К., се доказвали от показанията на разпитаните свидетели и изготвените експертизи, които не са оспорени от страните и се кредитират от съда. При наличието на тези обективни обстоятелства /незаконосъобразно наложено дисциплинарно уволнение и прекратяване на служебното правоотношение/, се достигна извода, че тези вреди са претърпени от ищеца. Тези негативни емоции, в които се изразяват неимуществените вреди, безспорно били в причинно- следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, издаден от Министъра на вътрешните работи. Решаващият съд, като е взел предвид причинените негативни емоции, които е претърпял ищецът в резултат на това незаконосъобразно дисциплинарно наказание, както и периода на търпене на вредите, с оглед принципа на справедливостта, преценил, че искът е основателен за претендирания размер от 13 000 лева и следва да бъде уважен частично, доколкото са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Посочил, че предвид основателността на главния иск, основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 13 000 лева, считано от 15.11. 2021г. - датата на влизане в сила на Решение № 874/ 17.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1056/ 2020 г. по описа на Административен съд– Благоевград, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 8121К-10778/ 25.11.2020 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, до окончателното изплащане на сумата. По отношение на претенциите за претърпени имуществени вреди от незаконното му уволнение в размер на 1159.41 лева, съдът е намерил за частично основателни, тъй като са доказани по основание и размер на 1030.00 лева, поради което са уважени до този размер. Посочил, че от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът кредитирал изцяло, че ако ищецът е бил в трудови/ служебни правоотношения по силата на издадените: Заповед № 8121з-1341/09.12.2020 г. на МВР; Заповед № 8121з-29/12.01.2021 г. на МВР; Заповед № 8121з-907/08.07.2021 г. на МВР и Заповед № 8121з-127/02.02.2021 г. на МВР, би получил общо 1030.00 лева, или поотделно както следва: награда в размер на 500.00 лв., която се изплаща на всички служители на МВР, съгласно Заповед № 8121з-1341/09.12.2020 г. на МВР; допълнителни възнаграждения за постигнати резултати (ДППР) за ІІ отчетен период (01.07.-31.12.2020 г.) на 2020г. в размер на 220.00 лв., съгласно Заповед № 8121з-29/12.01.2021 г. на МВР; ДППР за І отчетен период (01.01.-30.6.2021г.) на 2021г. в размер на 110.00 лв., съгласно Заповед № 8121з-907/ 08.07.2021г. на МВР; лимит за униформено облекло и на вещевото имущество по чл.234, ал.5 от ЗМВР в размер на 200.00 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 05.07.2021 г., съгласно Заповед № 8121з- 127 на МВР. Общият размер на описаните по-горе имуществени вреди, изразяващи се в неполучени средства от МВР за периода от 25.11.2020 г. до 15.11.2021 г. съдът приел за доказан в размер на 1030 лв., а над тази сума отхвърлил като недоказан по размер. Установил е, че не са ангажирани доказателства от ищеца за направени разходи за закупуване на лекарства за въпросния период. Представените фискални бонове не установявали конкретно кое лице е закупило съответните лекарства и за кого са били предназначени. Посочил, че предвид основателността на главния иск, основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 1030.00 лева, считано от 15.11.2021 г.- датата на влизане в сила на Решение № 874/ 17.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1056/ 2020 г. по описа на Административен съд– Благоевград, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 8121К-10778/ 25.11.2020 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, до окончателното й изплащане. Решението в ЧАСТТА, касаеща имуществените вреди е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл. 237, ал. 1 ЗМВР, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Законът използва общият термин "обезщетение", от което не може да се направи извод, че се касае само за обезщетение имуществени вреди. ЗМВР, като специален закон определя друг праг на отговорността, различен от чл. 4 ЗОДОВ и от чл. 52 ЗЗД. По аналогичен начин е разрешен въпросът и в нормативни актове, уреждащи обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Работникът или служителят може да претендира вреди от уволнението в размер над предвидения в чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото вредите са настъпили в резултат на непозволено увреждане, съставляващо действие извън предвидената в специалните закони възможност за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение от страна на работодателя/органа по назначаване. При прекратяване на служебното правоотношение, органът по назначаването осъществява предоставената му от закона възможност за едностранно извънсъдебно прекратяване на служебното правоотношение, а когато това потестативно право е упражнено незаконно, отговорността за вреди е ограничена до размер, предвиден в разпоредбата на чл. 237 ЗМВР. В този смисъл са Решение № 4866 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. дeло № 12047/ 2010 г., III отделение; Решение № 2452 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9801/ 2018 г., III отделение и Решение № 89 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 7479/ 2020 г., III отделение. Предвид гореизложеното касационната жалба срещу тази част на съдебния акт е основателна, а атакуваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Решението на административния съд в частта му, касаеща неимуществените вреди е правилно, и подадената срещу него касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл.204, ал.1 от АПК. Безспорно по делото се доказва, че Заповед № 8121К-10778/25.11.2020г., издадена от Министъра на вътрешните работи е отменена със съдебно Решение № 874/ 17.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1056/ 2020 г. по описа на Административен съд– Благоевград. Правилно решаващият съд е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт, поради което се споделя извода на адм. съд за основателност на претенцията за неимуществени вреди. Налице са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Правилно от адм. съд се приема, че предвид показанията на свидетелите са доказани, вреди представляващи стрес, негативни емоции, неудобство и притеснения, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Доказателствата по делото сочат за уронване на доброто му име, стрес, унижение, неудобство, притеснения във връзка с отменената заповед. Приема се довода на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. са адекватно следствие от увреждането. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Тези негативни преживявания, причинени от отменения адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на адм. орган за необоснованост на съдебното решение при определяне размера на обезщетението. Наложеното дисциплинарно наказание уволнение е най-тежкото със сериозни последици, които засягат трудовото правоотношение, служебните права и репутация. Уволнението му станало обществено достояние, което влошило психо-емоционалното му състояние. Имало е много публикации в електронни медии и на хартиен носител, където било описано, че той не спазва етичните правила в МВР– управлява МПС, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и т.н., което още повече го притеснявало и затормозявало цялото му семейство и съпругата му която също работела в органите на МВР. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат, относно вида и характера на засягането. Приложена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като са изложени съображения, свързани с търсенето на справедливост. При условията на чл.221, ал.2, изр. второ АПК се споделят изводите на адм. съд, които са изградени на база анализ на данните от свидетелските показания и писмените доказателства и СПЕ, които съдът е кредитирал изцяло, като заключението е прието от съда и неоспорено от страните. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Обезщетението в размер на общо 13 000 лева за неимуществени вреди е справедливо определено с паричен еквивалент, съответстващ на установените негативни преживявания и отражението им върху лицето. Фиксираната сума дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отчетен е характера на отрицателното въздействие на вредите, тяхната продължителност и комплексен ефект върху увредения субект. Решението на адм. съд като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора следва да бъдат присъдени на ответника по касация С. К.- разноски, съгласно приложен списък на разноските и ДПЗС от 09.03.2026 г. Съобразно уважената част от иска и при условията на компенсация, дължимите разноски са в размер от 900 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение