Определение № 146 от 18.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2017 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 59247/11.05.2015 г. на Н. М. Н. чрез пълномощник адв. Н. Х. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 4145 от 12.08.2010 г. по гр. д. № 3129/2007 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 347 от 23.02.2015г. по в. гр. дело № 2759/2013 г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1344 от 25.11.2015г. по гр. дело № 5216/2015г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о. в частта, с която предявеният от Н. М. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 5000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. (частично от вземане в пълен размер 100 000 лв.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 07.04.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, претендирано солидарно от ответниците Х. М. Х. и М. Х. Вели - починал в хода на производството и заместен от конституираните му наследници Х. М. Х., Ф. М. Вели и Вели М. Х.. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира молбата за отмяна процесуално допустима. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, чрез адвокат упълномощен за настоящото производство; молителят е освободен от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК; препис от молбата е връчен на другата страна, която е подала писмен отговор; молбата е мотивирана, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.