Определение № 5489 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 260030/11. 06. 2025 г., уточнена с молба вх. № 19988/30. 10. 2025 г., от Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А., чрез адв. Т. С. М., срещу С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Р. Д. С. и С. Д. А. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на решение № 369/02.11.2016 г. в. по гр. д. № 500/2016 г. на ОС-Перник, потвърждаващо решение № 6/17.06.2016 г. по гр. д. № 275/2015 г. на РС-Брезник, недопуснато до касационно обжалване с определение № 292 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 292/2017 г. на ВКС, постановено по предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост, а в случай на приемане на цитираното по-горе решение за правилно - да се отмени противоречащото му решение № 291 от 3. 07. 2023 г. по в. гр. д. № 223/2023 г. на ОС – Перник, влязло в сила на 19. 03. 2025 г., потвърждаващо решение № 260134 от 5. 12. 2022 г. по гр. д. № 101/2021 г. на РС – Брезник, постановено по иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Твърди се, че с решение № 6/17.06.2016 г. по гр. д. № 275/2015 г. на РС-Брезник, потвърдено с решение № 369/02.11.2016 г. в. по гр. д. № 500/2016 г. на ОС-Перник, недопуснато до касационно обжалване с определение № 292 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 292/2017 г. на ВКС, постановено между молителите и ответниците по молбата или техни праводатели, е уважен предявеният от ответниците по молбата/техни праводатели - С. Й. К., К. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С., С. Д. А., А. К. А. и Н. К. Г. срещу молителите Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост за 45/48 ид.ч. от шест земеделски имота, възстановени по ЗСПЗЗ, като в мотивите към решението е прието за неоснователно направеното от молителките възражение за придобиване на тези 45/48 идеални части по давност, изтекла в полза на наследодателя им А. А.. С последващо решение № 291 от 3. 07. 2023 г. по в. гр. д. № 223/2023 г. на ОС – Перник, потвърждаващо решение № 260134 от 5. 12. 2022 г. по гр. д. № 101/2021 г. на РС – Брезник, влязло в сила на 19. 03. 2025 г., са уважени частично искове с правни основания чл. 30, ал. 3 ГПК, предявени от ответниците по молбата/техни праводатели срещу молителите, като молителите Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. са осъдени да заплатят на С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С. и С. Д. А. припадащите се части от аренда, получена за периода 2015 г. – 2020 г., по договор за аренда от 2. 09. 2013 г., вписан на 10. 09. 2013 г. в Служба по вписванията гр. Брезник, сключен от наследодателя на молителите А. А., за съсобствените имоти, наследени от К. А. И., предмет на положителния установителен иск за собственост. Подадени са отговори вх. № № 260037/7. 07. 2025 г. и 21271/17. 11. 2025 г. на молбата за отмяна и уточняващата я молба, от ответниците по молбата за отмяна С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Р. Д. С. и С. Д. А., чрез пълномощника им адв. Д. Х., с които са развити съображения за липса на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на някое от двете съдебни решения. Ответната по молбата страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, и от легитимирана страна – молителите са обвързани от неизгодните за тях решения и имат интерес от отмяна на неправилното решение. Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК – молбата за отмяна е подадена по пощата на 10. 06. 2025 г., а второто постановено от двете решения, относно които молителите твърдят да има противоречие, е влязло в сила на 19. 03. 2025 г. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание, а основателността й ще бъде преценена при постановяване на решението. На молителите следва да бъде предоставена възможност да заявят дали поддържат искането си, обективирано в подадена от тях жалба-искане вх. № 20222/3. 11. 2025 г., за прогласяване нищожността на решение № 75-1/12. 11. 1999 г. и решение № 75/17. 04. 2000 г., и двете постановени от ОСЗ – гр. Брезник, като съобразят, че разглеждането на това искане в производството по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение