Определение № 569 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 380/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. И. против определение № 416/09.01.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 13183/2011 г. С него въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на Н. И. И. от 10.05.2011 г. срещу разпореждане на Софийски районен съд по гр.д. № 7478/2009 г. и е прекратил образуваното по частната жалба ч.гр.д. № 13183/2011 г. на Софийски градски съд. Частната жалба е подадена в срок. Обжалваният съдебен акт не е въззивен по своя характер и не се изисква излагане на основаия за допускане на касационно обжалване по смисъла нам л. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо, поставените правни въпроси от Н. И. не следва да се преценяват с оглед това дали да се разгледа частната й жалба, адресирана до Върховен касационен съд. Следва да се посочи, че правните проблеми, които е повдигнала са във връзка с жалбата й по чл. 407, ал. 1 ГПК срещу издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 7478/2009 в Софийски районен съд и няма нищо общо със съображенията на въззивния съд да не разгледа нейна последваща частна жалба. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: [фирма], София е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение срещу Н. И. И.. Съдът се е произнесъл на 25.08.2009 г., като е уважил искането и е издал заповед за изпълнение. Н. И. И. е подала частна жалба по чл. 407, ал. 1 ГПК срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Тя е оставена без движение от районния съдия с указание да плати държавна такса и да представи доказателства за датата, на която й е връчена призовката за доброволно изпълнение, за да се прецени спазването на преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 28.04.2011 г. частната жалба е върната поради неизпълнение на горните указания. Срещу това разпореждане Н. И. е подадена частна жалба вх.№ 1020337/10.05.2011 г., която също е нередовна. Администриращият съд я оставил без движение с указание да се внесе дължимата държавна такса. Не е последвало изпълнение и с разпореждане от 22.06.2011 г. частната жалба на И. от 10.05.2011 г. е върната. За това е уведомена на 08.07.2011 г.. Разпореждането на районния съд от 22.06.2011 г. не е обжалвано и е влязло в сила. Частната жалба на Н. И. от 10.05.2001 г. /върната с влязлото в сила разпореждане на СРС/ е погрешно изпратена в Софийски градски съд и погрешно е образувана в частно гр.д. № 13183/2011 г. Съставът на Софийски градски съд, като е съобразил гореизложеното по движение на делото и частните жалби на И., е констатирал, че частната жалба, с която е сезиран е вече върната с влязъл в сила акт на администриращия районен съд и не може да се произнася по нея. Разпореждането от 28.04.2011 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 7478/2009 г. също е влязло в сила При тези данни въззивният съд не е имал друга възможност, освен да остави без разглеждане погрешно изпратената му частна жалба и да прекрати образуваното по нея производство. Мотивиран от горното, съдът