Определение № 1134 от 23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1840/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Кооперация „Трудовец“, [населено място], общ. Ботевград срещу решение № 441 от 25.07.2023г. по в.гр.д.№ 17/2023г. на ОС София, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 729/2022г. на Районен съд Ботевград. Първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.439, ал.2 ГПК, че ищецът „Лаворо Консулт“ ООД не дължи на Земеделска кооперация „Трудовец“ поради погасено по давност право на принудително изпълнение: главница за незаплатена селскостопанска продукция по договор от 30.04.2009г. в размер на 5 945лв.; лихва за забава в размер на 6 547.32 лв.; неолихвяема сума за лихва в размер на 1 067.22 лв. и разноски в размер на 690.26 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.2011г. по ч. гр.дело №26338/2011г. на Софийски районен съд съгласно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 73/2022г. по описа по описа на ДСИ при РС Ботевград. Съставът на ВКС констатира недопустимостта на предприетото касационно обжалване. Видно от съдържанието на издадения изпълнителен лист и от наведените в отговора на исковата молба, по която е образувано настоящото дело пояснения, основание за издаване на заповедта по чл.410 ГПК е договор от 30.04.2009г., по силата на който ЗК „Трудовец“ е произвела и доставила на „Лаворо Консулт“ ООД силаж от 100 декара царевица; продукцията била приета от възложителя, но останала незаплатена. При условията на чл.410 ГПК кооперацията се снабдила със заповед за изпълнение, след влизане в сила на която е издаден изпълнителен лист е и образувано изпълнително дело. Ищецът по отрицателния установителен иск и длъжник по изпълнението твърди, че е погасено правото на принудително изпълнение поради неизвършване на изпълнителни действия в периода 2013г. - 2022г. От изложеното е видно, че предмет на отричаното от ищеца право на принудително изпълнение е вземане, произтичащо от търговска сделка за продажба на произведена от кооперацията селскостопанска продукция (чл.1,ал.1,т.2 ТЗ), по която и двете страни са търговци - продавач е земеделска кооперация (чл.1,ал.2,т.2 ТЗ) и купувач търговското дружество. Предявеният иск има за източник търговска сделка, вземането по която е предмет на принудително изпълнение, оспорвано по реда на чл.439 ГПК. Делото следва да бъде квалифицирано като търговско. Размерът на всяко едно от вземанията, предмет на изпълнителния лист (главница и лихви), съответстващ цената, заявена с петитума на предявения иск, е под допустимия праг за обжалване на въззивно решение, което е постановено: по дело, имащо характеристиката на търговско (независимо от сигнатурата, под която е образувано и разглеждано в първа и въззивна инстанция); и при действието на настоящата редакция на чл.280,ал.3,т.1, предл. второ ГПК. Като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт касационната жалба подлежи на връщане. Неточното посочване в акта ОС на възможността той да бъде обжалван пред ВКС, не създава такова право, тъй като правото на обжалване е установено с императивни правила. За изготвянето на отговора, в който се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, касаторът следва да заплати на насрещната страна сумата 2 100 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение от 2 100 лв. в брой. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.