Решение № 4227 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11173/2010 г.

Решение № 4227 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11173/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ"), гр. Велико Търново, срещу решение № 310/23.07.2010 г. по адм. дело № 843/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 050900151/31.08.2009 г.) с погрешно посочена в решението дата на издаване - 14.08.2009 г.), издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Видин, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 472/23.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Миглена Тенева Рангелова в качеството и на ЕТ "Изи - Миглена Рангелова", гр. Видин, чрез процесуалния си представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Велико Търново, е приел за установено, че със спорния РА незаконосъобразно е прието, че към 31.12.2007 г. Миглена Тенева Рангелова в качеството и на ЕТ "Изи - Миглена Рангелова", гр. Видин, е реализирала облагаем оборот в размер на 58 213, 21 лв. от облагаеми доставки по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС към 31.12.2007 г. и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4 от ЗДДС е следвало да се регистрира по ЗДДС до 14.01.2008 г. За приетите от администрацията като извършени след тази дата облагаеми доставки (продажби) е определен ДДС. За тези периоди ревизираното лице е обложено по аналог по специалния ред на чл. 122 ДОПК за данъчни периоди 15.01.2008 г. - 30.11.2008 г. и е определен допълнителен дължим размер ДДС, без да са налице предпоставките, посочени в РА за този начин на облагане - чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Съдът е приел, че липсват и двете цитирани предпоставки, тъй като счетоводството на ревизираното лице е редовно водено и няма данни за укрити приходи (доходи). Получените при насрещните проверки от доставчиците фактури за продажби на цигари на ревизирания търговец не отразяват доставки, за които има доказателства да са реални. Ревизираният търговец не е получил фактурираните стоки, няма данни именно той да ги е заплатил (към фактурите има фискални бонове за заплащане в брой), няма доказателства фактурите да са му били известни и да е бил длъжен да ги осчетоводи в своето счетоводство. Прието е и, че счетоводството на част от доставчиците е нередовно водено, за разлика от счетоводството на ревизираното лице. Предвид изложеното относно облагането по ЗДДС не са налице основания и за корекция на декларираните от данъчно задълженото лице преки данъци и същите се дължат в размерите, декларирани от лицето по данъчната му декларация - а именно окончателен патентен данък за пивница с 32 места и за магазин 24 кв. м. Не е налице условието по чл. 39, ал. 3 ЗДДФЛ в приложимата за 2007 г. редакция, тъй като в текущата данъчна година оборотът на лицето е под 50 000 лв. и не се е регистрирало по ЗДДС. Решението е правилно. Ревизираното лице притежава търговски обекти в с. Градец, община Видин - магазин за хранителни стоки и кафе- бар, за които е закупувало цигари и ги е продавало в обектите, като фактурите, които се съхраняват в счетоводството му, са надлежно осчетоводени. Ревизираният едноличен търговец в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. е декларирал приходи в размер на 44 479 лв. от търговия, разходи 41 950 лв. и облагаем доход 2 529 лв. и е платила окончателен годишен патентен данък в размер на 128 лв. Всички намиращи се при нея фактури, с които е закупила цигари през 2007 г. и ревизирания период от 2008 г. са надлежно осчетоводени, както и приходите от продажбите им. Предоставените от доставчиците и други фактури за продадени цигари с фискални бонове за заплащане в брой не са подкрепени с доказателства за реалност на доставката на родово определени вещи - липсват приемо- предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да е било документи, от които да е видно, че правото на собственост върху фактурираните стоки е прехвърлено на ответника по касационна жалба чрез индивидуализирането или предаването съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Няма товарителници, пътни листа или други доказателства, от които да е видно, че цигарите са превозени до търговските обекти. Тъй като в случая органите по приходите твърдят, че ревизираното лице е получател по доставки, неотразени в счетоводството му, върху тях пада тежестта на доказване да докажат реалността им и като не са го направили, съдът е направил обосновани изводи с оглед наличните по делото доказателства. При липса на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчна основа по реда на този текст РА правилно е отменен като незаконосъобразен и е прието, че оборотът на ревизирания субект съобразно данъчната му декларация за 2007 г. е под 50 000 лв. Същият не е бил длъжен да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4 от ЗДДС и да начислява ДДС при продажбите си. С оглед изложеното относно оборота, законосъобразен е и изводът, че не са налице предпоставките по чл. 39, ал. 3 ЗДДФЛ за облагане на ревизираното лице по общия ред на този закон с преки данъци за 2007 г. вместо с окончателен годишен патентен данък съобразно декларираното от него. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото от направените искания за разноски, основателно е само на ответника по касационна жалба, на когото следва да се присъдят 1793 (хиляда седемстотин деветдесет и три) лева разноски за касационната инстанция, платими от дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,