Определение № 105 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5557/2014 г.

Производството е по молбата вх. № 2085/19.ІІ.2015г. на адвокат Д.Г. като процесуален представител на С. И. Р., имаща характер на искане по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело определение № 107 от 28.І.2015г. с присъждане на разноските за касационното производство. Твърди се в молбата, че с писмения си отговор на касационната жалба Р. заявил претенция за разноските и представил адвокатско пълномощно. Ответникът по молбата [фирма] С. в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат К. е заел становище за нейната неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е допустима – подадена е в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл.248 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, обаче, молбата е неоснователна, съображенията за което са следните: С определението си № 107/28.І.2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 21.V.2014г. по гр.д. № 1131/2014г., с което са уважени предявените от С. Р. срещу дружеството искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. С този съдебен акт разноски не са присъждани, като в мотивите си съдът е посочил, че Р. не е подал отговор на касационната жалба по реда на чл.287 ал.1 ГПК. При извършения преглед на цялата преписка по делото настоящият състав на ВКС отново констатира, че Р. не е представил нито отговор по касационната жалба на дружеството, препис от която му е бил връчен чрез адв.Г. на 18.VІІ.2014г., нито доказателства /адвокатско пълномощно/ да е направил разноски за касационното производство. При тези обстоятелства се налага извод, че не са налице предпоставките за присъждане на разноски – своевременно заявена претенция за такива и доказателства за заплащането им. С оглед изложените съображения искането за допълване на определението следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,