Определение № 3612 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 395/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДР на ДОПК/. Образувано е по искане на „Диастема” ООД, чрез Еднолично адвокатско дружество „К. П. Райчев“, представлявано от адв. К. Райчев, за изменение на Решение № 2048 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 395/2026 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, в частта за разноските. Иска се от съда изменение на влязлото в сила съдебно решение, в частта за разноските, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в доказания им размер от 8160 лева (4172,14 евро). Излагат се съображения, че за да намали размера на разноските, съдът неправилно е преценил материалния размер на адвокатското възнаграждение, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (наричана по- долу Наредбата). Изчислява, че минималният размер на възнаграждението по Наредбата е 6808,29 лева (3481,03 евро). Позовава се на § 2а от ДР на Наредбата и посочва, че следва върху така пресметнатото възнаграждение да се начисли ДДС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ДДС. Така изчислява общия размер на адвокатското възнаграждение в размер на 8169,95 лева (4177,23 евро). В този смисъл посочва, че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери на Наредбата. Като допълнителен аргумент посочва, че с отмененото си решение Административен съд – Пловдив е присъдил разноски на НАП в размер на 6 808,29 лева. Излага, че видно от мотивите на решението, чието изменение се иска решаващия състав цели да съобрази присъденото адвокатско възнаграждение с минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, а не да го намали под минимума. Ответната страна по искането – директорът на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище от 24.03.2026г. излага доводи за неоснователност на искането. Настоящият състав на Върховен административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 176а от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 2048 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 395/2026 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, е отменено Решение № 8923 от 20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 515/2025 г. на Административен съд – Пловдив и е отменен Ревизионен акт № P-16001624002535-091-001/11.12.2024г., издаден от П. Стоев - началник на сектор, възложил ревизията, и М. Попова - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите– гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 46/13.02.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Осъдена е Национална агенция по приходите, да заплати на “ДИАСТЕМА” ООД разноски в размер на 7866 евро за двете съдебни инстанции. В решението, в частта за разноските, съдът е изложил съображения, че размерът им се определя предвид материалния интерес по делото, както и обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита и като отправна точка е взет минималният размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Молбата за изменение на решението, в частта на разноските, е неоснователна. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, са определени разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Върховният административен съд е съобразил изричното възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано пред касационната инстанция. По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е взел предвид фактическата и правна сложност на спора и факта, че производство е приключило в едно съдебно заседание. С оглед на това касационната инстанция е преценила, че размера на възнаграждението следва да бъде редуцирано под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 2689 евро. За първоинстанционното производство е присъден претендираният от дружеството размер, съгласно представения на л. 730 от първоинстанционното дело размер – 4862 евро. Неоснователен е доводът в искането, че решаващият състав е целял да съобрази присъденото адвокатско възнаграждение с минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Решаващият състав е взел като отправна точка минималният размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а не е целял съобразяване с него. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение в размер на 2689 евро, макар и да не е изрично посочено от съда са съобразени критериите по Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Касационният състав е отчел фактическата и правна сложност на делото и проявената активност от процесуалния представител на дружеството. При произнасяне по искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размери, които както и в разглеждания случай са служили само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Независимо колко е продължило делото пред първоинстанционния съд, претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 8160 лева (4 172,14 евро) са само за касационната инстанция, пред която е проведено едно открито съдебно заседание с участие на пълномощника на дружеството. С оглед изложеното, не са налице основания за изменение на влязло в сила Решение № 2048 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 395/2026 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, в частта за разноските и искането следва да се отхвърли, като неоснователно. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение