Решение № 547 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2009 г.

Решение № 547 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Д. от гр. Шумнатица, обл. К. срещу въззивно решение № 29 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 21/2009 г. на К. окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 17.12.2008 г. по гр. д. № 74/2008 г. на М. районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Държавно горско стопанство- М. сумата 1656.67 лв., ведно със законната лихва, с която неоснователно се обогатил. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба - Държавно горско стопанство, гр. М. в писмения отговор изразява становище решението, като правилно да се остави в сила. С определение № 181 от 19.02.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос подлежи ли на връщане по реда на неоснователното обогатяване добросъвестно получена сума от осигурено лице, който въпрос е решен в противоречие с разрешението дадено в т. 1 на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Върховния съд. С обжалваното решение К. окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от Държавно горско стопанство, гр. М. срещу А. М. Д. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 1656.67 лв., представляваща изплатена в повече от следващия му се размер на получаваната пенсия за изслужено време и старост, вследствие от несъответен брутен доход, вписан в УП-2/25.10.1991 г., което е отменено с последващо УП-2/8.02.2006 г. и пенсията на Д. е определена в нов размер. Прието е по делото, че с разпореждане № 82 от 20.04.2006 г. на РУ "СО", гр. К., издадено на основание чл. 110, ал. 3 КСО на Държавно горско стопанство, гр. М. е било разпоредено да преведе по сметка на държавно обществено осигуряване посочената сума и последната е внесена. Изложени са съображения, че с наложената на горското стопанство по реда на КСО имуществена отговорност за сумата 1656.67 лв., последното се е обеднило, а жалбоподателят неоснователно се е обогатил със същата сума, представляваща получена в повече от следващия му се размер пенсия. Доводът на касатора, че сумата е получена добросъвестно е игнориран от съда по съображения, че при института на неоснователното обогатяване поведението на неоснователно обогатилия се не е от значение. Съдът в настоящия състав намира, че на въпроса подлежи ли на връщане по реда на неоснователното обогатяване добросъвестно получена сума от осигурено лице е даден отговор в т. 1 на ППВС № 1/1979 г. Даденото от Върховния съд разрешение е, че не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание, когато законът не допуска да се иска обратно даденото - чл. 82, ал. 1, изр. 1 КТ, а по сега действащият КТ чл. 271, чл. 67 ЗИР, чл. 85, ал. 2 НПЗФК, чл. 23 ППЗП и др. Разрешението е дадено при действието на Закона за пенсиите и Правилника за приложение на закона за пенсиите. С разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ППЗП (отм.) законодателят е приел, че не подлежат на връщане добросъвестно получените от пенсионера суми, тъй като той няма вина за определената в по-голям размер сума. Поначало принципът, съществуващ в осигурителното право, е добросъвестно получените суми за осигурителни плащания да не подлежат на връщане от осигурените лица. Този принцип е залегнал, както в разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), действащ към момента на приемане на постановлението, така също и в действащата разпоредба, възпроизведена в чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. При така дадения отговор на поставения въпрос по жалбата на А. Д. съдът в настоящия състав намира следното: По делото е установено, че по повод молбата за пенсиониране на Д. Държавно лесничейство, гр. М. е издало удостоверение обр. УП-2 № 631 от 25.10.1991 г. При извършена проверка на удостоверението е било констатирано различие между осигурителния му доход вписан в удостоверението и разчетно - платежните ведомости. Поради неправилно отразен осигурителен доход за периода 1.09.1989 г. до 30.09.1991 г. на Д. е отпусната пенсия за изслужено време и старост в по-голям размер. Въз основа на проверката бил издаден ревизионен акт за начет. С разпореждане № 82 от 20.04.2006 г. на РУ "СО", гр. К., потвърдено с решение на директора на РУ "СО", гр. К. от 23.05.2006 г. ответното стопанство било задължено да заплати сумата 2 073.73 лв., от които 1656.67 лв. главница - представляваща неправилно получена от Д. пенсия за изслужено време и старост и 416.06 лв. лихва. Сумата е изплатена от ответната страна на РУ "СО", гр. К. Безспорно е по делото, че удостоверение обр. УП-2 № 631 от 25.10.1991 г., в което е констатирано несъответствие между осигурителния доход на касатора вписан в него и разчетно-платежните ведомости в ответното стопанство е изготвено и издадено от последното. При тези данни съдът в настоящия състав намира, че получените суми за осигурителни плащания, явяващи се неправилно изплатена в повече сума за пенсия на Д., за която осигурителя /ответното стопанство/ е бил задължен да я възстанови на РУ "СО", гр. К. по реда на чл. 110 и сл. КСО не подлежат на връщане като добросъвестно получена. Сумата 1656.67 лв. е платена на касатора при начална липса на основание, защото при получаването й е липсвало основание за нейното изплащане- неправилно определен размер на пенсията за изслужено време и старост, въз основа на удостоверение обр. УП-2 № 631 от 25.10.1991 г., издадено от ответното стопанство. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 КСО освобождава касатора от задължението за връщане на добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, поради което получената сума не подлежи на връщане от него на осигурителния орган. В случая по реда на чл. 110 - 113 КСО на ответната страна, като работодател-осигурител на касатора е наложена имуществена отговорност, изразяваща се в задължението му да възстанови причинените на осигурителния орган вреди заедно със законната лихва. Причинената вреда на осигурителния орган, изразяваща се в изплатена в по-голям размер пенсия на касатора е резултат от противоправно поведение на длъжностни лица при осигурителя издали документ с невярно съдържание - обр. УП-2 от 25.10.1991 г. - неправилно определен размер на осигурителния доход на касатора. Задължението на горското стопанство да обезщети осигурителния орган за причинените му вреди в конкретния случай произтича от закона- чл. 110 - 113 КСО, т. е. стопанството е изпълнило свое законно задължение. Освобождаването на касатора от задължението за връщане на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания също произтича от закона. Или, намаляването на имущественото на горското стопанство не е за сметка увеличаване имуществото на касатора, поради което в случая не намира приложение институтът на неоснователното обогатяване. Решението на въззивния съд е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон. Същото ще следва да се отмени и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действие се реши по същество от касационната инстанция. По изложените по-горе съображения предявеният от Държавно горско стопанство, гр. М. срещу А. Д. иск за заплащане на сумата 1656.07 лв., с която последния неоснователно се обогатил следва да се отхвърли като неоснователен. Касаторът не е поискал присъждане на разноски по делото и такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, III г. о.