Определение № 230 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2023 г.

Съдът е сезиран с молба по чл. 248 ГПК, подадена от адв. Н. Д., за изменение на определение № 3101/23г. на ВКС, III ГО, в частта за разноските. С това определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по жалбата на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“, и е присъдено адвокатско възнаграждение 1440лв. на адв. Н. Д. на основание чл. 38, ал.2 ЗА, като пълномощник на другата страна М. Н. П.. В молбата по чл. 248 ГПК са изложени съображения, че съдът е следвало да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4545лв.. Не е постъпил отговор от ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“. Молбата по чл. 248 ГПК е допустима. Подадена е в преклузивния 1- месечен срок, тъй като определението по чл. 288 ГПК (окончателният акт по делото) е постановено на 19.10.23г., а молбата е подадена на 23.10.23г.. Осъществена е процесуалната предпоставка за допустимост на искането за изменение на акта в частта за разноските по чл. 80, ал.2 ГПК. М. П. е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК пред касационната инстанция, в който търсената сума за адвокатско възнаграждение е определяема сума (равносилно на определена сума), доколкото е претендирано възнаграждение в размер на минималното възнаграждение по Наредба 1/04г., заедно с ДДС. Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е основателна. Задължението за плащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА е част от отговорността за разноски по чл. 78 ГПК. Касае се за материалноправен спор, поради което приложим е законът, действащ към момента на осъществяване на правопораждащия юридически факт. В хипотезата на чл. 78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА, отговорността за разноски възниква от момента на сключването на договора за предоставяне на безплатна правна помощ във връзка с неоснователното оспорване на иска. В настоящия случай във връзка с неоснователната касационна жалба, ищцата по делото е сключила договор за предоставяне на безплатна правна помощ пред ВКС с адв. Н. Д. на 01.03.23г., поради което при определяне на размера на отговорността за разноски по чл. 38, ал.2 ЗА следва да се има предвид редакцията на Наредба №1/04г. към тази дата, т.е. дължимото адвокатско възнаграждение в случая е 4545лв., т.е. на адв. Д. следва да се присъдят на основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 ЗА още 3105лв.. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО