Определение № 524 от 12.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4820/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. Р. и Г. Г. П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-С., против определение от 29.05.2013 г., постановено по гр.д. № 5877/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д състав, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на въззивно решение от 08.04.2013 г. в частта му за разноските. Навежда се оплакване за нарушение на чл. 78, ал. 3 ГПК и се иска присъждане на направените от тях разноски във въззивното производство – договорено адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], през пълномощника си адв. Д. К., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото намира следното: Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което законът в чл. 248, ал. 3 ГПК изрично предвижда обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение в производство по чл. 248, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че на въззиваемите – частни жалбоподатели в настоящото производство не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, тъй като представеният от тях договор за правна помощ не удостоверява реално извършено плащане на адвокатско възнаграждение, а само договорения му размер. Обжалваното определение е правилно. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС приема, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая с въззивното решение са отхвърлени предявените искове от [фирма] [населено място] срещу ответниците-частни жалбоподатели, с правно основание чл. 108 ЗС. В производството по делото пред въззивната инстанция частните жалбоподатели са представили договор за правна помощ от 08.03.2013 г. с адвокат В. К. от АК-С., в което е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Този договор за правна помощ не удостоверява реално извършено плащане на адвокатското възнаграждение, поради което последното не следва да бъде присъдено, до който извод правилно е стигнал и въззивният съд в обжалваното определение. Това е така, тъй като нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК изрично предвижда, че се дължат направените от ответника по делото разноски, а в случая не са представени доказателства, че такива са били направени, тъй като липсват данни, че сумата по уговореното адвокатско възнаграждение е била заплатена. По изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че обжалваното определение, с което не е уважена молбата на ответниците за изменение на въззивното решение в частта за разноските, е правилно и следва да се потвърди. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,