Определение № 139 от 24.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 570/2010 г.

Хасковският окръжен съд е поискал да бъде променена подсъдността на изпратеното негово нохд № 16/10 г., като се е позовал на чл. 43, т.1 НПК и е посочил Софийския градски съд, като другия „еднакъв по степен съд”, който да разгледа делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище за основателност на искането. ВКС намери, е искането за промяна на местната подсъдност е основателно. Промяната в местната подсъдност не би могла обаче да се основе пряко на чл.43 НПК, включително и на неговата т.1. Поводът за отправеното искане не може да бъде причислен към нито една от предвидените в разпоредбата хипотези. Особеността на изпратеното дело се състои в това, че макар да е започнало в ХОС още на 14 януари 2010 г., няма как да завърши в този съд, след като в последното (шесто поред) съдебно заседание по него на 1 октомври е станало ясно, че подсъдимият не е в състояние да се яви в съда по уважителни причини: здравето му не позволява да пътува от София, където живее, до Х.; здравословните му проблеми обаче са преодолими в рамките на неговото местоживеене. Според ВКС, възникналият проблем би могъл да бъде решен с приложението на чл. 43 НПК по аналогия – тя не се изключва нито в теорията, нито в съдебната практика ( вж. напр.р. № 765/1990 – І, Сб., с 132). Разпоредбата не урежда възникналата по делото хипотеза, но тя е подобна на уредените в нея хипотези и целта на уредбата може да бъде постигната чрез пренасянето на делото в СГС (арг. и от чл. 46, ал. 2 и 3 от Закона за нормативните актове). Ръководен от изложеното, ВКС – І н.о.