Определение № 4401 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 684/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 11080 от 25.06.2024 г. /п.к. от 24.06.2024 г./ по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и по делото Кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“ чрез адв. Н. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3148 от 20.06.2024 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ищец по делото П. И. П., чрез адв. В., с който се поддържа становище за неоснователност на молбата за присъждане на разноски по две касационни жалби, тъй като и двете се отнасят до едно и също решение на въззивния съд. В условията на евентуалност се твърди, че и минималният размер на адвокатско възнаграждение от 1200 лева е прекомерен и се иска присъждане на такова под определения размер съгласно НМРАВ с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 г. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 3148 от 20.06.2024 г., постановено по гр. д. № 684/2024 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав е оставил без разглеждане касационните жалби на П. И. П. против решение № 169 от 10.04.2023 г. по гр. д. № 341/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново и против допълнителното решение № 414 от 01.08.2023 г. по същото дело, като е прекратил и производството по делото. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация Кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“, направено с отговорите на касационните жалби, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационна жалба с вх. № 4721 от 11.05.2023 г. против основното въззивно решение, подаден от Кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“ чрез адв. Н.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски. Към отговора на касационната жалба с вх. № 1251 от 26.01.2024 г. (по регистъра на Окръжен съд – Велико Търново), приложен по настоящото производство (на л. 13), са представени договор за правна защита и съдействие от 25.01.2024 г., както и пълномощно, по силата на което адв. Н. черпи представителни права за ответника по жалба в производството пред ВКС. От приложения договор за правна защита и съдействие от 25.01.2024 г. се установява се, че негов предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне на отговор на касационна жалба по в. гр. д. № 341/2022 г. на ВТОС и процесуално представителство пред ВКС, срещу договорено адвокатско възнаграждение от 1200 лева. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. От друга страна, отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил и по втората касационна жалба с вх. № 9898 от 13.10.2023 г. против допълнителното въззивно решение по чл. 250 ГПК. В него също изрично е направено искане за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар. Към отговора с вх. № 12041 от 05.12.2023 г. (по регистъра на Окръжен съд – Велико Търново), приложен на л. 33 от настоящото дело, е представен договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023 г. Видно от последния, негов предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне на отговор на касационна жалба по в. гр. д. № 341/2022 г. на ВТОС и процесуално представителство пред ВКС, при договорено адвокатско възнаграждение от 1200 лева. От договора се установява, че последното е заплатено изцяло и в брой при сключването му, който има характер на разписка за платената сума, както се посочи по-горе. При тези данни настоящият състав намира, че липсата на произнасяне по надлежно направеното от ответника по жалба искане за присъждане на разноски, представлява основание за допълване на вече постановеното определение. Предвид изхода на спора, своевременно въведеното искане, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК, молбата на ответника по жалба Кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“ с правно основание чл. 248 ГПК е основателна. Следва да се посочи, че доводите на насрещната страна спрямо исканията за присъждане на разноски по две касационни жалби, тъй като и двете се отнасят до едно и също решение на въззивния съд, са неоснователни. В настоящия случай производството по чл. 288 ГПК е образувано по две касационни жалби, подадени срещу основното въззивно решение и срещу постановеното по същото въззивно дело допълнително решение по чл. 250 ГПК. Съгласно правилото на чл. 250, ал. 3 ГПК постановените в това производство съдебни актове подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от първоначално постановените такива и не представляват част от тях. С оглед подадените в случая две касационни жалби, респ. два отговора, отговорността за разноски в процеса възниква на самостоятелно основание по всяка една от жалбите. Основателно е обаче искането на насрещната страна за присъждане на по – нисък размер на адвокатско възнаграждение, тъй като същото се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в производството по допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК съдът дължи произнасяне само по наведените основания. В случая, предметът на адвокатската защита на ответника по касация се изчерпва с изготвяне на отговор на касационните жалби, без явяване на пълномощника му в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 1200 лева. Отделно от горното, след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от Наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Както се посочи по-горе в настоящото определение, в случая делото не разкрива висока правна и фактическа сложност, а и съобразявайки характера на производството по чл. 288 ГПК и естеството на повдигнатите по делото правни въпроси, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано възнаграждението на упълномощения от ответника адвокат да е в размер на 800 лева за изготвянето на отговор на касационна жалба, или общо 1600 лева за двата отговора, която сума съответства на положения от него труд. По изложените съображения, определението по чл. 288 ГПК ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК с осъждане на касационния жалбоподател да заплати на ответника по жалба направените разноски за настоящото производство в посочения по - горе размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,